Приказка за Стоедин

Скочил от каруцата и прибрал парите. Едноокият нарамил платното. Стоедин събудил Бишо и го повел към Фотко.

— Имала късмет, бабичката — две крави ще си купи — и се загледал в надписа. А Фотко многозначително залюлял стрелката.

— Заповядай, твоя милост — почтително приближил Пондьо и се поклонил на Стоедин. — Нашият най-голям брат и господар те кани да се поразговорите… — Доловил неохотата му и побързал да изпревари отказа. — Не каним всякакви, само майстори-търговци каним, хем да ги почетем, хем и ние да научим нещо от тях.

— В грешка сте, човече. Ни сме търговци, нито майстори. Накъде е сочила тази стрелка, когато е била здрава?

— Стрелката ли?… — погледнал го с нови очи Пондьо. — Ще излезе, че сте тръгнали за жива вода?… И тъй бива — и направил знак към прозореца със сърчицето-шпионка.

И купувачи, и продавачи утихнали и ги наблюдавали с безмълвен интерес. Капакът на високия прозорец се отворил и Матаки подал глава.

— Батьо, туй не са търговци! Туй са юнаци! Питат накъде е сочила стрелката!

— Ааааа, много ни е драго! — угодливо се усмихнал. Матаки. — А че покажи им!

Пондьо широко отворил портата на купчийницата и се поклонил:

— Заповядай, твоя милост. Насам сочеше навремето — ала отдавна не е трябвала някому.

Повел Стоедин и дружината му през двора и отворил вратата на стълбата, но този път не се събул. Тълпата ги последвала. Матаки ги посрещнал горе, в просторната и полутъмна одая, настанил Стоедин и Фотко на атлазени възглавници, а Бишо се свил до тях на кравай, прозял се по кучешки и задрямал. Тълпата купувачи и продавачи останала права.

Матаки подал на Стоедин кафе, той го поел, облегнал се на вълшебния си боздуган и мълком разглеждал домакините. А тяхното любопитство било и силно, и откровено.

— Тъъъй — потрил ръце Матаки и се спогледал с Пондьо.

— Е, щом са ви пропуснали насам упътвачите, сигур ще искаш, юначе, да знаеш вярно ли го има онуй същество, дет на заник изрича гневни приказки?… С радост ще ти отговоря — вярно е! Има го! Изрича!… И след тоз мой отговор навярно ще ми зададеш и друг въпрос: харно, ще речеш — ала отде да знам, че тъкмо мен ще да се падне потребната?… Отвръщам ти с готовност: да, вярно, тук е до късмет. И бързам да додам: ала един късмет може да се затрудни или пък подпомогне!… Ако юнакът например си плати за всички гневни приказки, дет ще ги изрече онуй ми ти Същество, става по-възможностно между им да е тъкмо оназ потребна, дет отваря ГЛАВНАТА протка, там, при упътвачите…

— Добре де — прекъснал го Фотко, — а това същество, откъде я знае, а? Разбирам, да платим и пет, и десет приказки — ама отде да сме сигурни, че съществото ви я знае, потребната?

— Е, туй вече — трябва да се повярва — обадил се Пондьо и по тълпата преминал тих мълвеж.