Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Бо беше облечен просто като моряците си, гол до кръста. И готов за действие. Някои си бяха вързали кърпи на главите, за да не им пада потта в очите, а стрелците си бяха покрили ушите срещу шума на оръдията. Ножове, саби и пистолети висяха на кръста им и всички бяха запознати с действията, които трябваше да извършват, ако се стигнете до бой на борда.
С издути платна „Сирена“ пореше вълните, запътила се право към френските кораби, такелажът плющеше на вятъра, а екипажът беше готов за действие.
— Стойте наблизо, господин Слейд — извика Бо. — Стреляйте от осемнайсет ярда. Да видим дали ще можем да ги забавим. — После едва доловимо каза на човека зад руля: — Дръжте курса.
„Сирена“ беше кораб само на една година, построен по проектите на Озан за френския „Дилижан“, смятан за най-бързия кораб, правен някога. Или втори по бързина, както твърдяха онези, които познаваха „Сирена“. Така че, ако успееше да избегне оръдията на корветите, „Сирена“ можеше да се изплъзне от френските кораби.
— Откриха огън, сър — каза Бери, застанал до Бо.
Бо погледна тъкмо навреме и видя голям облак дим, който се разпръскваше от вятъра. Не бяха чули гръм. Неразумно беше да се стреля от дълго разстояние, помисли си той, а напрежението за уменията на противника вече започна да го напуска. По-добре да изчакат, докато се открие възможност да причинят колкото може по-големи щети.
— Право напред, господин Слейд — извика Бо. — Готови за огън.
Последва още един облак дим от корвета, но този път чуха как снарядът профучава над тях.
Бо за последен път погледна нагоре към мачтата и най-високите платна.
— А сега, господин Слейд — процеди той, — нека да им покажем на какво са способни английските стрелци.
Бордовите стрелци на Бо бяха много опитни, а редовните упражнения им позволяваха да постигат голяма степен на точност. Сега и двете оръдия стреляха едновременно и целият кораб се разтърси. Облакът дим, обгърнал палубата почти веднага, беше отвят от силния вятър и успяха да видят как двата изстрела попадат в корветите.
— Точно в целта, сър — каза Бери и подуши горчивия мирис на барут, който се разнасяше около тях.
— Добър изстрел, господин Слейд — провикна се Бо. — Използвайте дългите оръдия, докато се срещнем, а после поддържайте огъня отблизо, докато не ви дам нова заповед.
Бо следеше с присвити очи как френските корвети безмилостно се приближават към тях, как от оръдията им се сипят изстрели, а от палубите им се вдига пушек. Той бързо прецени вятъра и морето, времето и разстоянието, сравняваше скоростта им, представяше си минималната дистанция, която щеше да им е нужна, за да се промъкнат в тесния процеп, надяваше се французите да са все така неточни и през следващите няколко минути. Обстрелваха ги като луди.
— Нападни ги — каза той на кормчията си, когато съвсем се бяха приближили. Ако френските кораби им позволяха да се промъкнат, вече нямаше да са склонни да стрелят, защото имаше опасност да се улучат взаимно. А и неговите стрелци щяха да имат по-добра възможност да ги обстрелват. Другата възможност за корветите беше сблъсък на висока скорост. Затова трябваше умело да блъфира. Бо почувства как пулсът му се ускорява. Бинокълът му беше насочен към оръдията на противника.
Оставаха само сто ярда между корабите, когато дългите оръдия на „Сирена“ поразиха целта и разтърсиха корветите. Шумът беше оглушителен.
Още седемдесет ярда.
Пространството между корветите обаче беше малко…
— Напред — рязко заповяда Бо на кормчията, когато палубата на „Сирена“ за пръв път беше поразена от гюле. За миг му се стори, че небесата се сгромолясват около него. Почувства как палубата подскача, когато изстрелите попадаха в целта, чу рева на моряците, усети как около него хвърчат отломъци, а после самият той беше улучен, падна сред кръвта на палубата, върху него се стовари предният такелаж. Започна да се бори, за да се освободи, изправи се на крака, като замаяно се олюляваше. Видя, че кормчията е все още на мястото си и разбра, че „Сирена“ поддържа курса. — Внимание отзад — изрева той с глас, чужд и за самия него. — Дайте брадви и срежете този такелаж!
Неколцина мъже започнаха да секат с ножове и брадви, а другите прибираха ранените вътре.
Бо се хвана за перилата и зачака да му мине главозамайването, а през това време бършеше кръвта, която се стичате по бузата му.
Оставаха тридесет ярда до сблъсъка с корветите. Нямаха много време. Граф Рошфор с усилие се помъчи да се съсредоточи.
— Огън, огън — изрева той с глас, прегракнал от пушека.
Вече бяха само на двадесет ярда.
Дали французите щяха да рискуват и да се сблъскат чело?