Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— И парите също изтичат от сметката ни просто ей така. Това сигурно е единственият клуб в цялата ВР, където да наемеш някоя задна стая е по-евтино, отколкото да ти намалят звука на масата. Предполагам, че така насърчават хората да използват предлаганите услуги.
Рени се изправи. Езерото имаше хипнотизиращо въздействие. От покрития с мъх таван падаха капчици, образуваха по повърхността му кръгли вълнички, които се разширяваха и преливаха, мятайки неясни отражения върху осветените с факли стени.
— Искам да поогледам. Да видя какво има наоколо.
— Можем ли да си го позволим?
Тя превключи на личния канал.
— Сложила съм известно количество кредити в сметката на името на двойника, но не много — на даскалите не им плащат чак толкова добре. Но тук плащаме само за това, което сме поръчали. Ако само обикаляме насам-натам… е, мисля, че е редно да ни предупредят, преди да натоварят сметката ни.
Сим-лицето на !Ксабу се разтегна в усмивка.
— Мислиш, че собствениците на това място са способни на… на много неща, но не ги подозираш, че мамят клиентите си, така ли?
На Рени не й се искаше да обсъждат на какво точно са способни тези хора — дори и на личния канал.
— Започнеш ли да мамиш всеки, изхвърчаш от бизнеса. Това е факт. Дори и в онези клубове по крайбрежието на Виктория, собственост на Братството… може и да ти понадпишат малко сметката и да си имат вземане-даване с углавни престъпници и наркомани, но все пак им се налага да спазват известно приличие. — Тя се изправи и отново превключи. — Хайде, нека да поогледаме.
Щом тя и !Ксабу излязоха през арката и закрачиха по пътеката, която обикаляше езерото, под кротките води засия светлина.
— Насам — тя пристъпи напред.
— Но… — !Ксабу направи крачка след нея и спря.
— Това е илюзия. Не го забравяй. И освен, ако не са зарязали универсалната ВР-интерфейсна символика, тази светлина ни показва откъде да излезем.
Тя направи още една крачка, подвоуми се, после приклекна и се гмурна. Спускането продължи доста време. Там, в политехниката, ремъците поддържаха истинското й тяло в хоризонтално положение, затова не изпитваше физическо усещане за падане, но тук, в тихата галерия, видя как сияйната синя прозрачност се приближава към нея, после и вихрите от мехурчета около себе си, предизвикани от гмуркането. Долу в дълбините сияеше светъл кръг. Насочи се към него.
!Ксабу се озова до нея след миг. За разлика от Рени, която наподобяваше позата на гмурец — с глава напред и изпънати ръце, — той потъваше надолу прав.
— Какво… — започна той и се разсмя. — Можем да си говорим!
— Това не е вода. А онова там не са риби.
!Ксабу отново се изкикоти, когато ги обкръжи огромен облак от блещукащи силуети с трепкащи опашки и вибриращи като миниатюрни витла перки. Един от тях — люспите му бяха оцветени в ярки райета — черно, жълто и червено — заплува назад с лице към бушмена, като почти докосваше с муцуната си носа му.
— Прекрасно! — възкликна той и посегна с ръка. Рибата се врътна и се стрелна надалеч.
Изходът продължаваше да сияе, но водата наоколо изглеждаше по-тъмна. Бяха навлезли в някакъв друг пласт на езерото или по-скоро на симулацията — Рени забеляза под себе си нещо като морско дъно — скали, бял пясък и полюшващи се гори от водорасли. Дори й се стори, че мярна наподобяващ човек силует, който се спотайваше сред забулените в сенки дълбини на гората — нещо с ръце и пръсти и светли очи, но с мускулеста опашка на океански хищник. Зад плискащите звуци, които изпълваха слушалките й, се долавяше по-дълбок звук, наподобяващ пеене. Това я обезпокои и тя ускори с жест придвижването им към проблясващия изход.
Отблизо пръстенът се оказа венец от блестящи кръгове, всеки в различен цвят.
— Избери си един — подкани !Ксабу тя. Той посочи и червеният кръг засия по-силно. Равен, безполов глас измърмори в ушите им:
— Пъкъл и други долни зали.
!Ксабу я погледна. Тя кимна въпреки внезапно бодналото я в тила безпокойство. Тъкмо такова място би примамило момченца като Стивън. !Ксабу докосна отново пръстена и целият венец от кръгове пламна и тлеещо червено, после се разшири, пое ги и потече покрай тях, така че за миг се озоваха в тунел от пурпурна светлина. Когато сиянието избледня, все още са намираха под водата, но сега тя имаше по-мрачен оттенък. В първия момент Рени си помисли, че входът не е проработил.
— Там горе — посочи !Ксабу. Високо над тях беше увиснал друг кръг от светлина — този път плътен червен диск като залязващо слънце. — Така изглежда небето гледано от дълбокото.