Призрак от миналото

Пилотът пое усмихнат протегнатата ръка.

— Как е Мара?

— Добре е, благодаря — отвърна Карде. — Трябва да се появи всеки момент… мотае се за малко със „Звезден лед“. Имаме среща тук — той отмести поглед към жената. — Здравей, Миракс. Не сме се виждали от много време. Къде е малкият?

— Валин е долу — усмихна се тя много по-широко от съпруга си и махна към десния трап. — Вече е на шест години, не е толкова малък.

— Наистина ли! — възкликна той, направи няколко крачки към трапа и погледна надолу. Момчето седеше на няколко накамарени една върху друга възглавници. Изцяло бе съсредоточен в един екран отпред и не виждаше нито гостите над себе си, нито техниците на Бустър, скупчени до една конзола току до него. — Учите го да пилотира кораб ли?

— Не — отвърна Миракс. Тя пристъпи до Карде, погледна надолу и се усмихна нежно към сина си. — Татко преправи една от конзолите на прехващащия лъч, за да си играе. Искаш ли да му се обадиш?

— Не го притеснявай — каза Карде. — После може да ни остане време. Още ли свири?

— Като минок, на когото са подпалили опашката — кисело се обади Бустър. — Скоро му купих ново кордокийло, първото го направи на нищо. Сериозно, Карде, за мен е важно да не се разчуе за присъствието на Коран тук. Това е частна среща. Едва неколцина чиновници на Новата република знаят.

— Добре — кимна контрабандисткият шеф и отново погледна към Коран. — Тайна мисия, а?

— Не може да не разбираш, че нямаме право да я обсъждаме с теб — отвърна пилотът.

— Естествено — съгласи се Карде. — Не е нужно да ме убеждаваш — той кимна към трапа. — Но не бих одобрил разрешението на шефовете ти да вземеш и семейството си на такава опасна задача.

— Каква ти опасност! — намеси се Бустър с леко раздразнение в гласа. — На Коран му трябва само малко информация…

— Бустър! — остро го прекъсна Коран. — Дръж си езика!

— Може би съм в състояние да помогна — подхвърли Карде. — Разполагам и със собствени източници на информация. Смея да твърдя, че някои са по-добри дори от източниците на тъст ти.

— Благодаря за предложението — отвърна Коран.

— Той е прав, Коран — потърка замислено бузата си Бустър. — Защо пък да не му разкажеш…

— Не — поклати глава пилотът. — Не се засягай, Карде, но мисията е поверителна.

— Да де, обаче… — започна Бустър.

— Нищо, нищо — вдигна ръка Карде. — Щом началниците му не искат да се знае, че той е тук със семейството си, значи не желаят да обсъжда задачата си с непознати.

— Точно така — потвърди Коран. — Благодаря за разбирането.

— Ако ми разрешиш, ще отвлека Бустър за малко, за да обсъдя с него моите задачи — продължи Карде, бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади информационен чип. — Но преди да съм забравил, Миракс, това е за сина ти.

Младата жена пое изненадана чипа.

— Какво е?

— Етианска тонална карта за кордокийлото му — приветливо обясни контрабандистът. — Научих, че е прието гостът да носи малък подарък за децата на домакините.