Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Ела тук.
Погледът, който й отправи, беше суров и груб, но все пак излезе от водата, като отново потрепери. Никол обгърна раменете му с жакета като с кърпа и започна да го разтрива. Той обаче изтръгна жакета от ръцете й и се отдръпна встрани.
— Да ме съблазниш ли се опитваш?
Това ли се опитваше да направи?
— Толкова ужасно ли би било?
— Ти си единствената жена, която би си признала подобно нещо. Това не е нормално!
— Когато сме двамата — промълви съвсем тихо тя, — няма нищо по-нормално.
Той се взря в нея с неразгадаем поглед.
Въпреки привидната си дързост, вътрешно Никол трепереше цяла, защото в този момент бе заложила на карта всичко. Приближи се до него, докосна го. Този път той не помръдна.
— Защо се отдръпна от мен точно в този момент? Не съм толкова глупава и знам, че има още. Не ме ли искаш?
В продължение на няколко мига херцогът не каза нищо и тя потрепери.
— Иска ми се да не те исках — отговори най-накрая той.
Не изглеждаше щастлив от отговора си. Обзета от страх, Никол посегна отново към него и хвана ръката му.
— Аз те искам, Ейдриън. Все още те искам.
Той отново не се отдръпна. Стоеше напълно неподвижен.
— Ти си безмилостна. Не виждаш ли, че се опитвам да бъда благородник?
— В момента не давам и пет пари за благородството — промълви тя, като стисна ръката му.
Той се отскубна от нея.
— Това е непоносимо и не може да продължава повече. Поемам пълната отговорност за това, което се случи. Девиците са за женене, не за това.
Противно на волята й, в гърдите на Никол трепна искрица надежда. Той знаеше, че е девица. Нима намекваше, че би трябвало да се ожени за нея? Преди малко неговите чувства й се бяха сторили силни като нейните; сигурно не го бе водило само желанието. Дали сега, осъзнал какво изпитва, няма да скъса със своята годеница? Дали няма да й предложи брак?
— Аз също не мога да продължавам по този начин. Не издържам да бъда далеч от теб.
— Ако все още искаш да ме съблазниш, справяш се добре.
Никол отстъпи крачка назад. Думите му я бяха шибнали като камшик, причинили й бяха почти физическа болка.
— Това ли си мислиш? Аз смятах… надявах се… — Тя замлъкна, осъзнала, че е прав, макар и само донякъде.
Той закрачи покрай потока — напред-назад, напред-назад. Убедена, че няма да приеме предложението й, Никол подхвърли:
— Мога да се върна в Драгмор и да не се видим никога повече. Това е едното разрешение.
Ейдриън се извърна рязко към нея.
— Това е идеалното разрешение!
От гърдите й се изтръгна сподавено възклицание.
— Освен това при последния ни разговор останах с впечатление, че плановете ти са тъкмо такива.
Той искаше тя да си отиде. Искаше да напусне Лондон, за да не я вижда. Това не можеше да е истина, не и след всичко, което се бе случило току-що. Навярно не го бе разбрала добре.
— Защо не си тръгна? — попита той.
Никол беше загубила ума и дума. Наложи му се да повтори въпроса си.
— Аз… аз щях. Родителите ми ме помолиха да остана. — За неин ужас почувства как очите й се насълзяват. — Те се надяват да вляза отново в обществото и да имам голям успех.
Той стисна челюст.
— А ти това ли искаш? Съпруг ли си търсиш?
Никол го погледна — същински златист бог, само че от плът и кръв, и смъртен. Искаше да се омъжи за него още от мига, в който го бе зърнала за пръв път.
— Да — прошепна тя.
— Тогава ти желая късмет.
Нямаше да й предложи брак. Пожелаваше й късмет в търсенето на съпруг. Ала този съпруг нямаше да е той. Никол се олюля като ударена. Херцогът се спусна да я подкрепи, но тя го отблъсна и бързо се извърна настрана, за да не му позволи да види колко е смазана. Как бе възможно да означава толкова малко за него, след като само до преди минути й се бе сторило, че означава всичко.
— За теб аз не съм нищо, нищо повече от мимолетно развлечение.
— От самото начало дадох да се разбере, че не можеш да очакваш нищо от мен.
Никол се обърна към него.
— Копеле! — процеди през зъби тя. За пръв път използваше толкова мръсна дума и със задоволство забеляза, че е успяла да го шокира. — Затова ли тръгна да ме търсиш днес? За да вдигнеш полите ми насред гората?
— Знаеш, че не е така.
— Нима? — Гласът й бе изтънял. Знаеше, че звучи истерично, но тя беше в истерия. — Знам единствено какво се случи тук преди малко! Казваш ми, че не бива да очаквам нищо от теб, а се държиш така, че ме караш да очаквам всичко!
— Аз съм чудовище. — Погледът му бе впит в нея. — В края на краищата, аз съм син на баща си.