Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Да. Заповядай, то е за теб.
— Охо! — Шумолене на разгръщаща се хартия. — Охо! Охо, охо! Прекрасно! Дук Нитерт! Чудесно! Барон…
— По-дискретно, без имена! И много те моля, като се върнеш в Третогор, не започвай веднага с екзекуциите. Не предизвиквай скандал преждевременно.
— Не се бой. Момчетата от този списък, толкова алчни за нилфгардско злато, са в безопасност. Засега. Това ще бъдат любимите ми марионетки. За начало ще им привържа въжета към ръцете и краката. Едва по-късно ще им сложа и на шиите… Интересно, имаше ли и други писма? Предателите от Каедвен, Темерия, от Аедирн? Щях да съм доволен, ако можех да им хвърля един поглед. Поне с крайчеца на окото…
— Знам, че щеше да си доволен. Но това не е моя работа. Тези писма ги взеха Радклиф и Сабрина Глевисиг, те знаят как да постъпят с тях. А сега — всичко хубаво. Бързам.
— Фил…
— Да?
— Върни зрението на вещера. Да не се спъва по стълбите.
В балната зала на Аретуза банкетът продължаваше, но смени характера си с по-традиционен и непринуден. Масите бяха преместени, магьосниците и магьосничките бяха донесли в залата намерени отнякъде столове, кресла и столчета, бяха насядали и се бяха отдали на разнообразни забавления, повечето от които не бяха особено тактични. Голяма група магьосници, насядали около бъчонка с ракия, пиеха, бърбореха и от време на време избухваха в неудържим смях. Тези, които съвсем неотдавна деликатно чоплеха изисканите мезета със сребърни вилички, сега безцеремонно глозгаха агнешки ребра, хванали ги с двете си ръце. Неколцина играеха на карти, пренебрегвайки останалите. Мнозина спяха. В ъгъла мъж и жена се целуваха страстно и разпалеността им показваше, че нещата няма да свършат с целувки.
— Погледни ги само, вещерю. — Дийкстра се наведе на перилото на галерията, разглеждайки магьосниците отгоре. — Как се веселят, самозабравили се. А през това време техният Съвет е хванал почти целия Капитул и ги съди за измяна и съюз с Нилфгард. Виж ги онези двамата. Сега ще започнат да си търсят някое потайно кътче и още няма да са си свършили работата, когато Вилгефорц вече ще е обесен. Да, този свят все пак е много странен…
— Млъквай, Дийкстра.
Пътят, водещ към Локсия, преминаваше в стъпала, спускащи се зигзагообразно по склона. Стъпалата съединяваха тераси, украсени с изоставени в момента живи плетове, цветни лехи и изсъхнало агаве в саксии. На една от терасите Дийкстра се спря, приближи се до стената, към редица каменни глави на химери, от устата на които се процеждаше вода. Наведе се и отпи продължително.
Вещерът се приближи до перилата. Морето искреше в златисто, небето изглеждаше още по-кичозно, отколкото на картините в Галерията на славата. Долу се виждаше отрядът на отпратените от Аретуза реданци, които под строй се бяха насочили към пристанището. Точно в момента преминаваха през мостчето, свързващо брега с прохода в скалите.
Изведнъж вниманието на Гералт беше привлечено от самотна ярка фигура. Тя се набиваше на очи, защото се движеше бързо в посока, противоположна на реданците. Нагоре, към Аретуза.
— Е? — изкашля се подканващо Дийкстра. — Време е да тръгваме.
— Ако толкова бързаш, върви сам.
— Ама, разбира се — намръщи се шпионинът. — А ти ще се върнеш горе да спасяваш твоята Йенефер. И ще направиш повече бели от пиян гном. Отиваме в Локсия, вещерю. Да нямаш миражи или нещо подобно? Да не мислиш, че те измъкнах от Аретуза от чувство на дълго стаявана любов? Как ли пък не. Измъкнах те, защото си ми нужен.
— Защо?
— Преструваш ли се? В Аретуза учат дванайсет девойки от най-знатните семейства в Редания. Не мога да влизам в конфликт с уважаемия ректор Маргарита Льоантил. Тя няма да ми предаде Цирила, принцесата на Цинтра, която Йенефер е довела в Танед. А на теб ще ти я даде. Ако я помолиш.
— А откъде ти хрумна смехотворното предположение, че ще я помоля?
— От смехотворното съображение, че ще поискаш да осигуриш безопасност за Цирила. Под моята опека и под опеката на крал Визимир тя ще бъде в безопасност. В Третогор. А на Танед изобщо няма да е в безопасност. Спести ми ехидните си коментари. Да, знам, че в началото кралете нямаха особено привлекателни планове относно момичето. Но всичко се промени. Сега стана ясно, че живата, здрава и намираща се в безопасност Цирила може да изиграе в наближаващата война по-важна роля, отколкото десет отряда тежка кавалерия. А мъртва не струва и пукната пара.
— Филипа Ейлхарт знае ли какво си замислил?
— Не знае. Не знае дори, че ми е известно, че момичето се намира в Локсия. Моята толкова скъпа някога Филипа си е вирнала носа, но засега в Редания все още управлява крал Визимир. Аз изпълнявам заповедите на Визимир, интригите на магьосниците не ме интересуват особено. Цирила ще се качи на „Спейд“ и ще отиде до Новиград, а оттам — в Третогор. И ще бъде в безопасност. Вярващ ли ми?