Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Всичко се обърка, помисли си тя, след като си сложи грим, спирала и руж, а после внимателно начерви устните си в мек коралов оттенък.

Преглеждайки тоалетите, за да си избере на кой от тях, тя накрая се спря на онзи, който бе възнамерявала да облече за вечерното парти на Нюела — яркосиня копринена блуза и дълга пола в същия цвят. Тясното златно колие и обеците бяха единствените й бижута, като се изключеше овалният сапфирен пръстен, останал от майка й.

Когато минаваше покрай стаята на Нюела на път към долния етаж, Маги влезе за момент и запали лампата на нощното шкафче. След като се огледа, взе твърдото решение да се премести в тази стая. Щеше да си пренесе багажа утре, щом се върнеше от закуската с мисис Бейнбридж и дъщеря й. Мога да разместя мебелите и сама, реши тя, а единствените неща, които не съм разчистила, са обувките и каквото там има на пода на гардероба, а това няма да ми отнеме много време.

Докато минаваше през дневната, забеляза, че на донесените от Лаям рози трябваше да им се смени водата. Напълни вазата от кухненската мивка, бръкна в чекмеджето за ножици, подряза стеблата и преподреди розите, преди отново да ги отнесе в дневната. После „зашета“ из стаята, като се занимаваше с дреболии — да оправи отоманката пред дълбокия стол, да махне някои от многото снимки, подредени върху полицата над камината и по масите, като остави само някои от най-хубавите на Нюела и съпруга й, да бухне възглавниците на дивана.

След няколко минути стаята придоби по-предразполагащ, не толкова делови вид. Маги се огледа, мислено пренареждайки мебелите, като знаеше, че двуместното канапе, зад което бяха намерили трупа на Нюела, трябваше да бъде махнато. От самия му вид я побиваха тръпки.

Сякаш свивам гнездо, каза си тя, грижа се повече, отколкото съм правила на всяко друго място след онова глупаво малко апартаментче, което с Пол имахме в Тексас. При тази мисъл се изненада, но и остана доволна от себе си.

На външната врата се позвъни в седем без десет. Нийл беше подранил. Съзнавайки колко противоречиви бяха чувствата й към предстоящата вечер, тя изчака доста дълго, преди да отиде да отвори. Когато застана на прага, внимаваше гласът и усмивката й да бъдат дружелюбни, но сдържани.

— Нийл, радвам се да те видя.

Нийл не отговори, а просто стоеше и я гледаше, като изучаваше лицето й, без да се усмихва, с неспокойни очи.

Маги отвори вратата по-широко.

— Както често се шегуваше баща ми: „Да не би да ти е отхапала котка езика?“ Влез, за Бога.

Той пристъпи вътре и изчака тя да затвори, след това я последва в дневната.

— Изглеждаш чудесно, Маги — промърмори той накрая, докато стояха един срещу друг.

Тя вдигна вежди.

— Изненадан ли си?

— Не, разбира се, че не. Но се поболях, когато разбрах какво се е случило с мащехата ти. Зная с какво нетърпение очакваше да дойдеш при нея.