Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Да, не е. А теб не те ли гризе любопитство?
Гризеше го, и още как, осъзна той, и тръгна след нея. Спуснаха се по стълбището, минаха по коридорите на Съветната камара и излязоха на улицата.
Дрефос беше първият помощновойскови полковник в историята на имперската армия. Всъщност този чин беше измислен специално за Дариандрефос, полуродния майстор занаятчия с бунтарски дух. Облечен с властта на поста си, той беше помогнал на Империята да печели битки и да завладява градове. Тото беше останал дълбоко впечатлен още в началото на познанството им, но сега, след като с очите си беше видял падането на Тарк и разгрома на сарнианската армия, беше убеден, че Дрефос вероятно е най-гениалният занаятчия в историята на човечеството.
И в основата на безпрецедентния му успех стоеше пълната незаинтересованост към всичко извън занаята му, в това Тото беше сигурен. Дрефос не се вълнуваше от чинове и постове, освен когато те му помагаха да върши работата си по-лесно и бързо. Той беше и първият офицер от помощната войска, избран за действащ губернатор, но единствената причина да настоява за този пост беше, че като губернатор на Хелерон ще може да използва индустриалната мощ на града за своите цели.
Довел беше в Хелерон и грижливо подбраните занаятчии от личния си екип. Тото беше член на този екип, Касзаат — също, а сред другите имаше само един осороден, умърлушен старец, който повече от десет години бил роб заради непогасени дългове. Дрефос колекционираше умове, които умееха да мислят в различни посоки. Хора с общоприето мислене не му вършеха работа.
— Ето я — каза Касзаат. — Три дни стояха заключени вътре, носа не са си подавали навън. Излязоха чак тази сутрин. — Мазният дъжд вече се лееше на пелени отгоре им и те притичваха от навес към навес, за да не се измокрят до кости. Пред тях се издигаше фабриката, която беше посочила Касзаат. „Не изглежда нищо особено“, реши Тото.
— С кого работи? — попита той, когато стигнаха на завет до стената на фабриката.
— С близнаците — отвърна тя. Имаше предвид двамата бръмбарородни в екипа им, които не общуваха с друг освен помежду си. — И с Големия Грейв.
— Конощипородния?
Касзаат кимна. Тото никога не беше говорил с него. Чернокожият гигант винаги изглеждаше в гадно настроение, което не предразполагаше към празни приказки.
Касзаат дръпна резето и вратата се отвори — дори не беше заключена. Двамата бързо се мушнаха вътре.
Цехът беше почти празен, което си беше първата изненада. Работните тезгяси, машините, цялото производствено оборудване беше изнесено, с изключение на серия сложни преси, с които обикновено се тестваше якостта на материалите. В дъното на голямото помещение имаше две гигантски машини. Тото и Касзаат тръгнаха предпазливо към тях. Шумовете на града почти не долитаха тук, нищо че високите прозорци бяха отворени и пропускаха влажния, вмирисан на машинно масло въздух.
— Сигурно сме сбъркали фабриката — реши Тото, вдигнал поглед към наблюдателната рампа от другата страна на двете машини. Дрефос, близнаците и Големия Грейв сигурно бяха стояли там, за да наблюдават… какво?
— Вентилатори — каза озадачено Касзаат. — Обикновени вентилатори.
Така беше — гигантски вентилатори с огромни витла, сбутани в единия край на голямо празно помещение. Но когато ги погледна по-внимателно, Тото изведнъж изтръпна. Не вярваше в магията, не беше някакъв молецороден провиждащ, който се хвали с виденията си, ала нещо в занаятчийската му същност изтръпна при вида на неподвижните вентилатори и празнотата около тях.
10.
Талрик се приближи спокойно, тръшна се на стола до Бродан и каза:
— Свободно, лейтенант. — Настана овладяна паника, която изправи Бродан и хората му на крака, някои разтвориха длани в готовност, други посегнаха към мечовете си.
Последва продължителна пауза, в която Бродан го гледаше втренчено и очевидно се опитваше да реши откъде го познава. Талрик се облегна назад. Чакаше, отпуснал лице в неутрално, дори отегчено изражение.
— Майор Талрик? — каза накрая Бродан. Не изглеждаше съвсем сигурен.
— Същият. Ама седнете, лейтенанте, седнете.
Бродан седна, а хората му започнаха да се отпускат, макар че не мина без някое и друго озадачено споглеждане.
— Доста време мина, сър — каза Бродан. — Донеси питие на майор Талрик — нареди той на един от хората си и онзи моментално хлътна през задния вход на мърлявата водомерска кръчма. — Не знаех, че сте в този район, сър. Мислех, че работата ви е по̀ на запад оттук.