Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

— Гладен е — изпъшка Морели. — Май трябва да го заключим при нас в спалнята, за да не изяде някой стол.

Той стана от леглото и се върна с Боб. Заключи вратата и си легна. Боб скочи при нас на леглото. Завъртя се в кръг няколко пъти, подуши юргана, завъртя се отново и ни погледна объркано.

— Много е сладък — казах на Джо. — По някакъв странен праисторически начин.

Най-после Боб се напъха между мен и Морели. Положи огромната си кучешка глава на възглавницата на Джо, въздъхна доволно и мигновено заспа.

— Трябва да си купиш по-голямо легло — посъветва ме Морели.

Да, а освен това не трябваше да се тревожа и за противозачатъчни тази вечер.

Морели се надигна от леглото в ранна утрин. Отворих си едното око.

— Какво правиш? Едва започна да просветлява.

— Не мога да спя. Боб ми пречи. Освен това обещах на ветеринаря, че Боб ще започне да спортува, затова отиваме да тичаме.

— Чудесно.

— Ти също — дръпна се Джо.

— В никакъв случай.

— Ти ме насади с проклетото куче. Вдигай си задника и идвай с нас.

— В никакъв случай!

Морели ме хвана за глезена и ме извлече от леглото.

— Не ме карай да ставам груб — предупреди ме той. Застанахме до леглото и се вторачихме в Боб. Все още лежеше с глава на възглавницата, но изглеждаше разтревожен. Боб не беше ранобудна птица. Нито пък спортен тип.

— Ставай — нареди му Морели.

Боб затвори очи и се престори на заспал. Джо се опита да го дръпне от леглото, но Боб заръмжа гърлено.

— Мамка му! — изруга Морели. — Как успяваш да се справиш с него? Как го караш да се изака на моравата на Джойс в ранна утрин?

— Откъде знаеш за това?

— Гордън Скайър живее срещу Джойс. А аз играя тенис и скуош с него.

— Подкупвам го с храна.

Морели отиде в кухнята и се върна с плик с моркови.

— Виж какво намерих — каза той. — В хладилника ти имаше здравословна храна. Впечатлен съм.

Не исках да охлаждам ентусиазма му, но морковите всъщност бяха за Рекс. Аз самата мога да харесам морков само ако е в солена торта с огромно количество топено сирене.

Морели протегна морков към Боб, а кучето го изгледа презрително, сякаш искаше да му каже, че сигурно се шегува.

Започнах да изпитвам съжаление към Джо.

— Добре, хайде да се облечем и да отидем в кухнята — предложих. — Там ще затракаме с чиниите и Боб ще се предаде.

След пет минути бяхме напълно облечени, а каишката на Боб бе закопчана около врата му.

— Почакай — казах на Джо. — Не можем да излезем и да оставим сърцето само. Непрестанно разни хора влизат в апартамента ми.

— Какви хора?

— Например Бени и Зиги.

— Нямат право да влизат в къщата ти. Незаконно е. Това е влизане с взлом.

— Не е кой знае какво — отговорих. — Първите един-два пъти бях доста изненадана, но постепенно свикнах.

Взех сърцето от фризера и добавих:

— Ще го оставя при господин Моргенщерн. Той става рано.

— Фризерът ми е повреден — казах на господин Моргенщерн. — Не искам това да се размрази. Мога ли да го оставя при вас до вечерта?