Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Какво има? — попита принц Патрик.
— Все още настоявам да ми разрешите да отплавам срещу тях преди да са навлезли в Горчивото море.
Патрик въздъхна и погледна Джеймс.
— Ники, на този терен вече сме били — каза херцогът на Крондор.
— Знам — каза Николас. — И знам, че е рисковано, но помислете за предимствата! — Стана, отиде при Калис и махна на писаря. — Дайте ми по-голямата карта.
Писарят веднага окачи друга карта с много по-голям мащаб, показваща Западните владения и по-главните части на Кеш и севера, от Далечния бряг до Малаково средище. Николас посочи Тъмните проливи.
— Те са с шестстотин или повече кораби. Не е възможно да имат толкова капитани. — Той удари с длан по стената. — Ако изкараме флотата при Островите на залеза или по-наблизо, да речем, при Тулан… — пръстът му се заби в най-южния град на Далечния бряг — можем да ги сгащим, когато започнат да минават през проливите. Мога да поставя трийсет големи бойни кораба в тила им и още трийсетина малки. Удряме ги отзад и потапяме колкото можем, а после, когато се обърнат да се бият, отплаваме. Познаваме ветровете и теченията по-добре от тях. Можем да се измъкнем! — Ерик никога не го беше виждал толкова оживен. — Ако извадим и малко късмет, можем да ги спипаме, докато ескортните им кораби влизат в проливите преди бойните, и няма да могат да обърнат и да се върнат заради собствените си кораби! Можем да потопим една трета, дори половината от флотата им!
— Ако обаче разделят ескорта и поставят половината в тила, можеш да загубиш всички кораби, които имаме в Запада, без да им нанесем сериозни щети — каза Патрик и поклати глава. — Чичо, ако Западният имперски флот беше с нас или ако квеганските бойни галери можеха да отплават от източната страна на проливите, може би щях да поема този риск. — Принцът въздъхна. — Ние сме най-малката морска сила на Запад.
— Но имаме най-добрите кораби и хора! — възрази Николас.
— Знам — съгласи се Патрик. — Но нямаме достатъчно.
— Нито време, за да ги построим — каза Уилям. — Продължаването на тази дискусия е безсмислено.
— Може би — каза Джеймс.
— Какво? — попита Патрик.
Старият херцог се усмихна.
— Нещо, което ти току-що каза. За рейдовете на Квег от изток. Вероятно ще мога да го уредя.
— Как? — попита принцът.
— Оставете аз да се погрижа за това.
— Добре — каза Патрик. — Но все пак ми обясни какво си наумил преди да си ни въвлякъл в поредната война с Квег.
Джеймс се усмихна.
— Чакам някои донесения от Квег. И когато ги получа… — Той се обърна към Ники. — Когато ги получа, можеш да подкараш флотата си към Тулан. И да кажеш на херцог Хари да пусне флотата си от Островите на залеза и да ги постави под твоя флаг. Тази ескадра главорези ще раздуе флотилията ти до… колко, петдесет кораба?
Николас се въодушеви.
— Шейсет и пет!
Джеймс вдигна ръка.
— По-кротко. Този план може и да не проработи. До месец ще те уведомя дали става, или не.
Принцът се обърна към останалите на масата и попита:
— Нещо друго?
— Защо Крондор? — обади се Грейлок.
— Какво имате предвид, капитане? — попита Патрик.
— Съгласен съм, че е възможно да навлязат в Горчивото море, но защо да нападат Крондор?
— Виждаш ли друга възможност? — попита принцът.
— Няколко — отвърна Грейлок. — Никоя от тях не е очевидно по-добра, но двете, които на мен ми се струват приемливи, ако аз бях командващият армията на Изумрудената кралица, щяха да са или да дебаркирам северно от Крондор, да задържа защитниците му затворени в града с малка сила, като придвижа армията покрай града, после на изток, по Кралския път, или да сляза на брега между Края на сушата и Крондор, като се придвижа южно от града покрай кешийската граница, а после на север към източния проход. Бих пожертвал част от армията си, задържайки кралските сили в града, но по-малко, отколкото при щурм.
— Какво ще кажеш, Уилям? — попита Патрик.
— Обсъдили сме го, но в донесенията ни няма нищо, което да намеква, че генерал Фадавах, главнокомандващият на кралицата, е склонен да оставя нещо живо зад фронтовата си линия.
— А храна? — подхвърли Ерик.
— Моля? — попита принцът на Крондор.
— Извинете, ваше височество, но при толкова кораби и хора, които подмятахме насам-натам през последните няколко години, ако те докарат дори шестстотин кораба… Мога да ви покажа сметките си, но мисля, че когато дойдат тук, храната им вече ще е свършила.