Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Той е.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Мога ли да я взема с мен и да я покажа на Тина?
Сейнт Джеймс помисли малко. Предната вечер му се бе струвало съвсем безобидно да помоли Дебора да провери защо Мик Камбри е ходил в Лондон, като просто накара Тина Когин да разпознае човека на снимката. Но след днешния разговор с Хари Камбри, след като видя загадъчната хартия от кафене „Талисман“, след като обмисли вероятните мотиви за това престъпление и как Тина Когин би могла да се вмести в него, не беше толкова сигурен, че Дебора трябва да се включва в разследването и да контактува с хората, най-близки до него. Само че тя усети колебанието му и го постави пред свършен факт.
— Поговорих за това с Томи — рече тя. — С Хелън също. Решихме двете с Хелън да хванем влака утре сутринта и да отидем направо в апартамента ми. Така че до следобед ще знаем нещо за Мик Камбри. Това със сигурност би помогнало.
Сейнт Джеймс не можеше да отрече това и Дебора като че ли прочете съгласието по лицето му, защото каза:
— Добре. Значи е уговорено!
След това остави снимката в чекмеджето на тоалетката с движение, което показваше, че разговорът е приключен. В същия момент вратата на стаята се отвори и влезе Сидни, която с една ръка се мъчеше да си вдигне ципа на роклята, а с другата се опитваше безуспешно да въведе рошавата си коса в ред.
— Тези проклети камериерки от Хауенстоу! — мърмореше тя. — След като изпърхат през стаята ми — Бог ми е свидетел, че са с добри намерения, — не мога да си намеря нищо. Саймън, би ли… Мили боже, изглеждаш чудесно в този костюм! Нов ли е? Ето. Като че ли не мога да се справя сама с това проклето нещо. — Тя застана с гръб към брат си и когато Сейнт Джеймс довърши започнатото от нея, Сидни погледна към Дебора. — И ти изглеждаш страхотно, Деб. Саймън, нали изглежда страхотно? О, няма значение! Защо изобщо те питам, след като от години насам единственото нещо, което намираш за страхотно, е петното кръв, погледнато през микроскопа! Или може би парченце кожа, извадено изпод нокътя на някой труп.
Тя се засмя, обърна се и потупа брат си по бузата. След това отиде до тоалетната масичка, огледа се в огледалото и вдигна парфюма на Дебора.
— Та значи камериерките са оправили — продължи Сидни първоначалната си мисъл — и аз, разбира се, не мога да намеря нищо. Парфюма ми го няма никъде — мога ли да се напръскам с твоя, Деб? — и преди малко се помъчих да си намеря обувките! Тъкмо вече бях решила да взема назаем един чифт от Хелън, намерих ги най-отзад в гардероба. Бяха ги напъхали така, сякаш нямам никакво намерение да ги сложа повече.
— Странно място за обувки — забеляза иронично Сейнт Джеймс. — В гардероба.
— Той ми се подиграва, Дебора — каза Сидни, — но ако го нямаше баща ти да му подрежда нещата, няма съмнение какъв щеше да бъде резултатът. Хаос. Пълен. Абсолютен. Безграничен. — Тя се наведе и поднесе лицето си към огледалото. — Отокът е спаднал, слава богу, макар че драскотините са ужасни. Без да споменавам синината под окото. Изглеждам като уличен побойник. Мислите ли, че някой ще загатне за това? Или просто трябва да се съсредоточим върху безупречните си обноски? Нали знаете как става. Очите право напред и никакво опипване на бедра под покривката.
— Опипване на бедра ли? — попита Дебора. — Саймън, не си ми казвал за такова нещо! А аз се притеснявам за среброто!
— За среброто ли? — Сидни се озърна наоколо. — А, имаш предвид вилиците и лъжиците? Уф! Няма защо да мислиш, освен ако хората не започнат да се замерят с тях. — След това, без да я канят, разроши косата на Дебора, отстъпи назад, намръщи се и отново си поигра с нея. — Къде е Джъстин, знаете ли? Не съм го виждала от сто години. Вероятно се страхува да не го ухапя пак. Не мога да проумея защо реагира така вчера. И преди съм го хапала, макар че, като си помисля, ситуацията беше по-различна. — Тя се засмя с половин уста. — Е, ако тази вечер между нас пак избухне свада, да се надяваме да не е на масата. С всичките онези вилици и ножове ще имаме достатъчно оръжия.
Томас намери Питър в пушалнята на партера. Беше застанал с цигара в ръка до камината и гледаше съсредоточено червената лисица, монтирана в стъклена кутия отгоре й. Състрадателният препаратор милостиво беше поставил животното в поза на скок, сякаш само на сантиметри от дупката, която е щяла да му донесе спасение. Все пак другите лисичи трофеи не бяха имали такъв късмет при съхраняването. Главите им висяха от плочки, неравномерно разпръснати между снимките по покритите с ламперия стени. Тъй като единствената светлина идваше от причудлив пиринчен полилей, лисиците хвърляха дълги сенки — обвинителни клинове тъмнина, които сякаш подчертаваха увлечението по кървавите спортове, каквото в действителност никой от семейството не беше изпитвал от Първата световна война насам.