Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Защо на теб се полага да решаваш кога съм готова? — Хелън скръсти ръце и разтри раменете си, за да се стопли. Вятърът откъм водата бе силен и хапещ.
— Защото всички знаят, че аз съм единственият, който няма да бъде снизходителен към теб. И просто за сведение: няма да се извиня, задето се погрижих да не бъдеш похитена от някоя от онези побъркани жени, които тичат из острова — предупреди той. Зъбите на Хелън затракаха. Той я погледна как стои там, трепереща, и Хелън почти можеше да се закълне, че за миг на лицето му се появи виновно изражение. После той отмести поглед настрани и изруга под нос. — Но_ може би_ все пак трябваше да ти кажем, че спим тук горе — призна накрая.
— Мислиш ли? Наясно съм, Хектор, че се намирам в голяма опасност. Но трябваше поне да ме предупредите за това.
— Добре! Разбрано! — каза той, като почти изръмжа от раздразнение. — Но въпреки това няма да оставим теб или баща ти незащитени през нощта.
Изведнъж Хелън вече не беше ядосана. Всъщност знанието, че Хектор и семейството му разпростират закрилата си и към баща й, я накара да изпита нелепа признателност. За миг остана да стои там и да му се усмихва.
— Благодаря ти — каза тихо.
Той застина, както си поемаше дъх, и се втренчи в нея, удивен, че настроението й се бе променило толкова бързо.
— Това ли е всичко? Без повече караници? — попита със съмнение.
— Защо, да не искаш да… — поде тя, но я прекъсна гласът на баща й от долния етаж.
— Лени? — обади се Джери от коридора пред стаята й. Тя толкова се беше разсеяла от присъствието на Хектор, че беше забравила да се ослушва за баща си.
— Да! — провикна се надолу Хелън, като отчаяно правеше знаци на Хектор да се махне от вратата. Размени мястото си с неговото и успя да влезе вътре точно навреме.
— Пак ли спиш там горе? — попита Джери, когато видя Хелън да затваря вратата към покрива и да слиза по стъпалата. — Навън е твърде студено, Хелън.
— Имаш ли представа колко е късно? Лягай да спиш — сгълча го тя, докато минаваше забързано покрай него.
— Знам, тъкмо си лягам… Хей! Ти отивай да спиш — сгълча я в отговор Джери, спомнил си със закъснение, че той е родителят.
Когато скочи в леглото и се зарови в завивката си, Хелън можеше да се закълне, че чу как Хектор се подсмихва тихо под нос горе върху платформата на покрива.
10.
Майорка, Испания
Креон наблюдаваше репортерката в продължение на пет минути, преди да реши да излезе от сенките, които го обвиваха като плащ. Появи се от тъмнината зад нея, едва на крачка разстояние. Тя се извъртя рязко и си пое дъх шумно и сепнато, толкова бързо, че почти прозвуча като ридание. Имаше нещо развеселяващо в това, да видиш изплашена жена — помисли си Креон, особено когато въпросната жена бе напориста кучка като тази. Малко страх е хубаво нещо: напомняше на смъртните, които не бяха Потомци, къде им е мястото, а Креон искаше тъкмо тази простосмъртна да помни, че може и да бе успяла да го изнуди за тази среща, като заплаши, че ще изпрати полиция да разследва семейството му, но не владееше положението.
Затова избра доковете през нощта. Искаше да види колко отдадена бе тя всъщност на желанието да напише дописка за семейството му. Фактът, че се срещна с него там, доказваше, че има кураж, ако не ум, и заради това Креон реши, че тя заслужава минутка от времето му. Освен това издаваше такъв приятен звук, когато се стреснеше. Може би щеше да го чуе отново.
Усмихна й се невинно, сякаш за да й даде да разбере, че само малко се шегува. Тя срещна погледа му, но освен това направи крачка назад — което означаваше, че беше смела, но уплашена. Креон обичаше да вижда тези две емоции заедно: това го караше да се чувства, сякаш беше спечелил нещо.
— И пак, искам бащата, но вместо това получавам сина — каза тя на английски с акцент.
— Говоря съвършено испански — отвърна Креон на родния й език, като все още й се усмихваше. — А вие много добре знаете, че баща ми не се среща с репортери.
— Баща ви не се среща с никого. Затова съм тук — продължи тя упорито на английски. Той безстрастно сви рамене, отказвайки да захапе стръвта. Тя скръсти ръце и го загледа изучаващо: — Тантал Делос не е допускал никой да го види вече повече от двайсет години. Не е ли странно?
— Обича усамотението — каза Креон с широка усмивка, която бе станала изопната и скована.
— Усамотението е единственият лукс, който един аристократ милиардер не може да си купи. Чували сте историите за баща си, нали?