Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Всичките са лъжи — каза Креон възможно най-гладко и спокойно, но очите й бяха толкова изпълнени със съмнение, че той едва не заекна. Как се осмелява?
През годините из таблоидите се бяха разнасяли много истории за баща му — че бил осакатен, че бил изгубил ума си, засегнат от натрапчиво обсесивно разстройство като Хауърд Хюз, че бил мъртъв. Креон знаеше поне, че баща му е жив, и ожесточено бе отричал всички останали обвинения многократно. Истината обаче беше, че Креон не беше виждал баща си, нито беше говорил с него, от деветнайсет години. Никой не беше виждал Тантал, с изключение на майката на Креон, Милдред Делос.
Майка му настойчиво твърдеше, че Тантал се крие, за да предпази себе си и Тиванската Династия, но така и не можа да обясни на Креон защо баща му не бе пожелал да му се обади по телефона нито веднъж. Това беше толкова незначително желание.
— Лъжи, всичките до една? Сигурен ли сте в това? — мина в настъпление репортерката в мига, щом видя как Креон потъва в собствените си противоречиви мисли. Креон забеляза, че тя продължава да говори на английски, сякаш го дразнеше нарочно. — Вече от години вие, майка ви, цялото ви семейство казвате, че всички тези неща са лъжи, но откъде всъщност знаете? Кажете ми, Креон, кога за последен път вие видяхте баща си? Знам, че не е бил дори на дипломирането ви в университета.
Креон стисна зъби:
— Баща ми беше много сдържан човек. Той…
— Ха! — възкликна тя насмешливо, като прекъсна Креон с властно махване на ръка. Не биваше да го прави. — Това не е сдържаност, това е лудост! Може ли желанието, на който и да е човек за личен живот и усамотение да е толкова важно, че да изостави родния си син само за да не се появи по страниците на вестниците?
Ръката на Креон се изстреля рязко и той я беше хванал за гърлото още преди тя да успее да вдигне ръка, за да възрази. Имаше такова нежно вратле, толкова тънко и крехко. Креон си помисли, че е като да държи в ръка слабичко котенце. В очите й се появи страх. Зениците се разшириха и по тъмната им повърхност рефлексивно избиха мънистени сълзи като капки роса. Обзета от ужас, тя беше прекрасна — съвършена, умолителна маска от бяла като алабастър кожа, широко отворени очи, и, най-хубавото от всичко, устата й — червен овал, разтворен от изненада, сякаш очакващ целувка. На Креон му се искаше да я държи така с дни, но насладата му бе продължила само частица от секундата, когато чу щракване.
Подобно на изключен телевизор, светлините в очите й се присвиха до размера на главички на топлийки, а после потъмняха напълно.
Креон захвърли тялото й във водата и затича обратно към цитаделата, толкова бързо, че нормален човек не би могъл да го види как минава, дори ако стои на сантиметри оттам.
Все още разтърсван от почти предизвикваща гадене тръпка, той се качи право в стаята си и застина, когато отвори вратата. Майка му го чакаше. Седеше до приготвения му куфар, с внимателно сгънати на скута ръце с маникюр, държейки нещо. Главата й се наклони настрани, докато се взираше в него. Майка му трябваше само да го погледне, за да разбере, че срещата, която беше уредила, срещата, за която се предполагаше, че няма да е нищо повече от вежлив жест, е приключила с жестокост.
— Налагаше ли се да я убиваш? — попита тя сериозно и без укор в гласа. Дори да нямаше други качества, Милдред поне беше практична.
— Тя ме предизвика — каза Креон, като мина покрай майка си и сграбчи дръжката на куфара си. — Освен това, така е по-добре и ти го знаеш.
Милдред сведе очи и кимна, приемайки, че синът й е прав. Не един репортер беше „изчезвал“ през годините.
— Предвид ситуацията, одобрявам да напуснеш за известно време страната. — Тя вдигна самолетния билет, който беше извадила от предния джоб на куфара му, и го размаха пред него, преди той да успее да излети като светкавица от стаята. Той спря като закован, осъзнавайки, че са го хванали. — Това, което не одобрявам, е изборът ти на дестинация. Какво си мислиш, че ще постигнеш, като отидеш там? Баща ти забрани на Стоте братовчеди дори да се доближават до района на Нантъкет.
Той си пое дъх, за да се успокои. Не подейства.
— Тяхна е вината, че не притежаваме онова, което е наше по право, трябва да е тяхна, защото всички други Династии са изчезнали! Трябва да знам как могат да живеят спокойно, без угризения, когато осъдиха останалата част от семейството си на неизбежна смърт. Безсмъртието е мое рождено право и независимо какво позволява или забранява баща ми, няма да седя безучастно, докато ми го отказват!