Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Какво има? Какво е това? - изкрещях, когато най-накрая стигнах до него.
Отговорът, който търсех, дойде почти незабавно, но не от Прогонващия духове. Ужасен, заплашителен звук изпълни въздуха: смесица от гневен писък и пулсиращо ръмжене, което можеше да се чуе от километри. Богъртът на Прогонващия духове. Бях чувал този звук преди, през пролетта, когато богъртът бе попречил на Костеливата Лизи да ме подгони в западната градина. Затова разбрах, че там долу в тъмнината сред дърветата, той се беше изправил лице в лице с нещо, което застрашаваше къщата и градините.
Какво друго можеше да е, освен Изчадието?
Стоях там, разтреперан от страх и студ, зъбите ми тракаха, а тялото ме наболяваше от блъскането на бурния вятър. След няколко мига обаче вятърът се уталожи. Съвсем бавно и постепенно всичко стана неподвижно и тихо.
- Обратно в къщата - нареди Прогонващия духове. - Тук няма какво да се направи до сутринта.
Когато стигнахме до задната врата, аз застанах, гледайки към парчетата керемиди, осеяли големите каменни плочи.
- Изчадието ли беше? - попитах.
Прогонващия духове кимна:
- Не му трябваше много време да ни намери, нали? - той поклати глава. - Несъмнено за това е виновно момичето. Изчадието сигурно е намерило първо нея. Или това, или тя го е призовала.
- Не би го направила пак - казах, опитвайки се да защитя Алис. -Богъртът ли ни спаси? - попитах, сменяйки темата.
- Да, успя засега, а на каква цена - ще разберем на сутринта. Но не бих се обзаложил, че ще успее втори път. Ще остана на пост тук - каза Прогонващия духове. - Качи се в стаята си и поспи. Утре може всичко да се случи, така че ще имаш нужда от целия си разум и съобразителност.
Глава 17
Инквизиторът пристига
Слязох отново долу точно преди зазоряване. Ясното нощно небе сега беше притъмняло от облаци, въздухът - напълно неподвижен, а ливадите - посипани като с бял прах от първата истинска есенна слана.
Прогонващия духове беше близо до задната врата, все още застанал в почти същата поза, както когато го видях за последно. Изглеждаше уморен, а лицето му беше унило и сиво като небето.
- Е, момче - рече той уморено, - да идем да огледаме пораженията.
Помислих си, че има предвид къщата, но вместо това той се отправи към дърветата в западната градина. Поражения определено имаше, но не толкова тежки, колкото бе прозвучало нощес. Имаше няколко повалени големи клона, пръснати по земята вейки, а скамейката бе преобърната. Прогонващия духове ми направи знак и аз му помогнах да вдигнем скамейката и да я сложим отново на мястото й.
- Не е толкова зле - казах, опитвайки се да го ободря, защото изглеждаше наистина потиснат и унил.
- Достатъчно зле е - отвърна той мрачно. - На Изчадието винаги му е предстояло да стане по-силно, но това е много по-бързо, отколкото очаквах. Много по-бързо. Не биваше да е в състояние да направи това толкова скоро. Не ни остава много време!
Прогонващия духове се отправи обратно към къщата. Видяхме, че от покрива липсват плочи, а една от дългите тръби за отвеждане на дима беше съборена от горната част на комина.
- Това ще трябва да почака, докато намерим време да го поправим -каза той.
Точно тогава от кухнята прозвуча звънец. За пръв път тази сутрин Прогонващия духове се усмихна слабо. Изглеждаше облекчен.
- Не бях сигурен, че ще закусваме тази сутрин - рече той. - Може би не е чак толкова лошо, колкото си мислех...
Щом влязохме в кухнята, първото нещо, което забелязах, бе, че по каменните плочи на пода между масата и огнището има петна от кръв. А кухнята беше истински мразовита. После видях защо. Бях чирак на Прогонващия духове от почти шест месеца, но това беше първата сутрин, ко-гато в решетката на огнището не гореше огън. А на масата нямаше нито яйца, нито бекон, само по една тънка филийка препечен хляб за всеки.
Прогонващия духове докосна предупредително рамото ми:
- Не казвай нищо, момче. Изяж го и бъди благодарен за това, което получихме.
Направих каквото ми каза, но след като преглътнах и последната си хапка препечен хляб, стомахът ми още ръмжеше от глад.
Прогонващия духове се изправи на крака.
- Закуската беше отлична. Хлябът беше съвършено препечен - каза той на празния въздух. - И ти благодарим за всичко, което направи нощес. И двамата сме ти много признателни.
Обикновено богъртът не се показваше, но сега отново прие образа на едрата рижа котка. Чу се съвсем слабо мъркане и създанието се появи за миг близо до огнището. Никога обаче не го бях виждал да изглежда както тогава. Лявото му ухо беше разкъсано и кървеше, а козината на врата му беше сплъстена от кръв. Най-лошото от всичко обаче бе причинено на лицето му. Едното му око беше ослепено. На мястото на лявото сега имаше кървяща вертикална рана.