Изкуплението на Атлантида

- Обичам тази твоя сексапилна усмивка, Бренан от Атлантида -отвърна му тя. - Какво ще кажеш да престанем да говорим и може би да ме целунеш?

- Ще целуна всеки сантиметър от тялото ти, ще го правя с часове, но точно в този момент не мога да чакам.

Бренан превзе устните й в своите, завладя ги, завладя нея, след което улови китките й и ги вдигна над главата й. Целуна устните, врата й и съвсем нежно захапа извивката на деликатната й шия, тогава страстта закипя в нея - сладка пълнота и трепет нахлуха в крайниците й, карайки я да се гърчи под него в търсене на още.

- Дай ми повече - нареди тя. - Незабавно.

Смехът на Бренан изгърмя в стаята, сетне ръцете му се озоваха върху нея, а тя издаваше онзи познат като стенание звук, докато пръстите му я докосваха, разпъваха, изпробваха я.

- Толкова си влажна, напълно готова за мен - каза той с глас така груб от копнежа да я има, а на нея и се прииска да го захапе. Да сложи устните си върху него и да го вкуси, но най-силно се нуждаеше, нуждаеше от...

Той се изправи и издърпа панталоните си надолу Огромната му възбуда стърчеше пред него, но той не спря, не се поколеба, а скочи обрано на леглото върху нея, напълно наясно с целта си. Раздалечи бедрата й с големите си ръце и с един мощен тласък проникна в нея, толкова дълбоко, колкото бе възможно, докато тя не извика заради напрежението, пълнотата и екстаза най-накрая да получи това, което така отчаяно искаше, от което се нуждаеше, точно там, където бе концентрирано желанието й.

- Моя - каза той, докато се отдръпваше и отново потъваше в нея. Продължителни и силни тласъци. Тласъци, с които й показваше, че тя е негова, а всяко негово движение изразяваше надмощие и притежание. - Моя, моя, сега и завинаги.

Тиарнан скръсти крака около кръста му и заби петите си в мускулестите му бедра, в резултата на което той отново заговори на родния си език, редейки гальовни думи или предлагаше обещание, и о, боже, без значение кое от двете беше, тя никога не се бе чувствала по-прекрасно. Истинността на онова, което казваше, звънтеше в ушите й, една звънка симфония, така че независимо че не разбираше езика му, чу и разбра истината.

- Още - извика тя, не на себе си от желание, стигнала до същината на това чудно действие. - Искам още и не забравяй, че ти също ми принадлежиш - извика тя още веднъж и в този момент вече я нямаше, защото летеше нагоре и над самите звезди или през купола към океана, точно над Атлантида, падаща свободно към екстаза и освобождението.

Изглежда, че оргазмът й задейства неговия, защото Бренан за последен път потъна в нея, този път още по-дълбоко отпреди и масивното му тяло потрепери върху нейното, докато се изливаше в нея.

За миг разсъдъкът и здравият й разум се завърнаха, носейки със себе си мисли за бременност, преди да изчезнат под свирепата атака на чисто усещане и невъобразимо красиви светлина и цветове. Тя падаше, но някак си падаше... нагоре? Настрани? Не.