Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Когато се върна в хола, ужасът в нея се сгъсти: имаше чувството, че я наблюдават. Грабна един кристален куб с оловна тежест — награда за благотворителност, дадена на Майкъл и Лесли от някаква калифорнийска болница — стисна го, сякаш бе топка за бейзбол, сетне го вдигна до рамото си като оръжие.
— Знам, че си тук — каза тя, макар че не проумяваше нищо. — Усещам присъствието ти.
Вгледа се в широкия коридор, водещ към гаража. Той се простираше напред и изведнъж й се стори много по-дълъг. Покрай него се редяха още килери и кухненски склад — зад всяка от тези врати някой можеше да се крие. Тя се опита да овладее дишането си, да се успокои, но безрезултатно. Притисна гръб към стената и се запромъква към първата врата, претича през коридора и прилепи гръб към отсрещната стена. Продължаваше да държи високо кристалния куб, представяйки си как го стоварва в лицето на натрапника. Премина по коридора, като непрестанно се местеше от стена на стена, нащрек през цялото време. Стигна до вратата на гаража и я блъсна.
Тя се удари в стопера и се върна към нея. Фиона я спря с крак. Един фризер в гаража избоботи и тя изведнъж си го представи като ковчег. Тръгна внимателно към него, промъквайки се покрай пикапа, който изненадващо се беше появил на мястото си. Опря гръб във фризера, набра кода на ключалката му и я отвори, после вдигна слепешком капака и най-сетне събра сили да погледне вътре. Видя само парчета замразено месо в бели хартиени опаковки.
Едва сега усети, че нервите й се успокояват. Последният й голям страх беше, че ще открие Кайра в пикапа. Тя събра кураж, стъпи на страничната подпора, хвана се с лявата ръка за огледалото, докато в дясната продължаваше да стиска стъкления куб, и притисна лице към стъклото, опитвайки се да надзърне в купето. Огледа предната, а после и задната седалка. Беше празно.
Покатери се в каросерията и се поколеба само за миг, преди да повдигне капака на сандъка, прикрепен под задното прозорче на кабината. Вътре имаше инструменти и акумулаторен кабел. И никакъв труп. Тя седна в каросерията и изпусна шумна въздишка, изчака да й мине замайването и опита да се стегне. Гневът й към Кайра бавно се връщаше и това бе всичко, което можеше да направи, за да го потисне.
Трябваше да се обади на Нанси. Дължеше обяснение на Уолт. Но въображението й я бе завладяло. Беше се съсредоточила върху опитите да си обясни какво й се е случило, къде бе отишла Кайра, кой беше изхвърлил трупа в подножието на планината…
Тъй като знаеше, че Нанси чака обаждането й, тя се разбърза, внезапно изпълнена с енергия, освободена от товара на предишните си страхове. Действаше така методично, като че ли го бе репетирала.
Намери чисти листове хартия и тиксо в офиса на Майкъл. Акрилна боя в ателието на Лесли. Когато се върна, вдигна вратата на гаража, качи се в пикапа и откри ключовете в поставката за чаша. Пъхна ключа в стартера и остави вратата на шофьора отворена. Алармата запищя, докато тя слагаше слепените листове копирна хартия зад всяко едно от колелата. Смеси тъмнолилавата боя с малко вода и старателно намаза гумите, сякаш го бе правила стотици пъти. Качи се зад волана и даде на заден, после събра листовете хартия и хареса три от четирите отпечатъка. Повтори процедурата за предната дясна гума, след което избърса всички гуми с мокър парцал, паркира пикапа и затвори автоматичната врата. Върна се в бунгалото и принтира снимките на отпечатъците от гуми, открити близо до трупа на Гейл.
Мащабът не беше правилен и тя принтира повторно две от снимките, като този път ги увеличи дотолкова, че не бяха съвсем ясни, но достатъчно широки.
После сложи снимките до отпечатъците, които бе направила в гаража, и се зае да изследва шарката. Взе една рулетка от кухненското чекмедже и забеляза, че ръцете й треперят, докато броеше редовете на шарката и се опитваше да изчисли ширината. Накрая обърна наопаки снимката отдясно, плъзна я покрай слепените листове копирна хартия и това, което видя, я накара да ахне…
Тя стреснато подскочи и изпищя, когато телефонът в джоба й иззвъня. Бръкна да го извади, като знаеше кой е още преди да види екрана.
Палецът й се поколеба над бутона, докато тя се чудеше да отговаря ли, или не.
26.
Уолт седеше срещу компютърния екран на масата в трапезарията, когато чу ритмични звуци от стъпки по стълбата на верандата. Тъкмо пращаше имейл на Болд и се надяваше да поговори с детектива по скайпа, за да обсъдят фактите по случая и да види дали за него те също клонят към една точка. Бяха върнали от лабораторията отпечатъците от гуми, класифицирани като „БФ Гудрич“ с дълги радиални нарези. Полените от ушната кал на Гейл бяха идентифицирани като произлизащи от жълта лилия. Той бе видял как градинарят на Боутрайт разкопава цветна леха. Дали не го правеше, за да прикрие напоената с кръв пръст? Ако тръгнеше срещу човек като Боутрайт, щеше да му е нужно нещо повече от полени и предчувствия — по-скоро армия от адвокати.