Безсънна (Търсачът в дълбините)

Силен вой се разнесе из гората от кости. Беше толкова плътен и висок, че Хелън го почувства как вибрира в гърдите й. Последва втори, после — трети, всеки — по-близко от предишния. Хелън застина съвсем инстинктивно, като бял заек в снега.

— Цербер — гласът на Орион пресекна. Той се съвзе бързо от страха си. — Размърдай се!

Той сграбчи Хелън за ръката и я задърпа, изтръгвайки я рязко от предизвикания от ужаса транс. Двамата хукнаха да си спасяват живота, докато кикотът на Арес отекваше в ушите им.

Прескачаха мъртвите кости, опитвайки се да държат воя зад себе си, докато внимаваха да не попаднат в задънена улица. За щастие костите продължаваха да стават все по-дребни и по-дребни, докато те излизаха с лъкатушене от гората.

— Знаеш ли къде отиваш? — попита задъхано тя. Орион изви китката си, за да я измъкне изпод ръкава на якето си, и погледна златната гривна.

— Сияе, когато съм в близост до изход — извика й в отговор.

Хелън се промъкна покрай една тазова кост, която изглеждаше особено остра, а после хвърли поглед към гривната на Орион. Тя не излъчваше дори най-слабо сияние. Воят на триглавата адска хрътка на Хадес приближаваше все повече с всяка секунда.

— Хелън. Трябва да се събудиш — каза Орион мрачно.

— Никъде не отивам.

— Това не подлежи на обсъждане! — извика й той, истински разгневен. — Събуди се!

Хелън поклати упорито глава. Орион я хвана грубо за ръката, принуждавайки я да спре. Разтърси раменете й и я погледна гневно в очите.

— Събуди се.

— Не. — Тя отвърна гневно на погледа му. — Или си тръгваме заедно, или не мърдам оттук.

Нов разтърсващ гърдите й рев процепи въздуха. И двамата се обърнаха и видяха Цербер, на разстояние по-малко от едно футболно игрище, тичащ през смаляващото се прикритие на костницата.

При вида му от дъното на гърлото на Хелън излезе странно скимтене. Не знаеше какво беше очаквала — може би питбул или мастиф, с вмъкната глава на доберман, която да завършва триото. Видът на всякаква разпознаваема глава щеше да е утешителен. Но не. Трябваше да се сети, че никое от тези познати, питомни кучета не е съществувало преди цели космически ери, когато се бе пръкнал този звяр.

Цербер беше вълк. Шест метра висок, триглав вълк с челюсти, от които капеше слюнка, и нямаше в тялото си дори една питомна хромозома. Когато едната глава й се озъби, очите се завъртяха назад и се показа бялото им. Едната глава се втренчи в Хелън, другите две — в Орион. Заострените шии се изправиха върху общия гръб, а всичките три глави се сведоха заплашително. Една лапа пристъпи безшумно напред, после втора, докато от трите гърла излизаше тътнещо ръмжене.

— ИИИУАУАУАУАА!

Пронизителен вик наруши смъртоносната концентрация на Цербер, последван от дъжд от парченца кости, който се посипа с трополене по най-лявата глава.