Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Здравей. — Почти весело тя го целуна няколко пъти по бузата. — Не ме очакваше, нали?
— Честно казано, не.
— Ти изобщо не познаваш жените, Корин.
— Никога не съм твърдял обратното.
— Съжалявам за миналата седмица. Държах се ужасно. Може би не е кой знае какво извинение, но бях под въздействието на предменструален синдром, съчетан с тъпотата на Бернадет и погрешно насочени пролетни усещания. Освен това получих едно писмо от Жером, или по-точно от адвоката му, в което ми съобщава, че иска да намали издръжката. Ще ми простиш ли?
— Няма нищо за прощаване, Мадлен. Изобщо не ти се сърдя. Само не разбрах съвсем…
— Не си разбрал? — Тя го изгледа с наведена встрани глава. После се усмихна и добави: — И аз не разбрах. Както казах, хормоните… и Бернадет… и заплашващото ме обедняване…
— Не говориш сериозно, нали? Нали не си зависима от онзи негодник, бившия ти. Печелиш свои пари от преводите, а и имаш не малка част от Клерисо.
— Разбира се. Но никак не е приятна мисълта, че злополучният ми брак няма да бъде компенсиран по някакъв начин. Поне във финансов аспект.
Корин се засмя.
— Е, това вече е друго нещо.
Както всяка събота, те оседлаха конете и, както всяка събота, се опитаха да си изберат пътека, която да съответства едновременно на неговия порив за движение и на нейната природна ленивост.
— Покрай Дюранс и после нагоре до Бекас? — предложи Корин.
— По-добре нагоре по планината до параклиса, а на връщане — бавничко по реката. Нали се сещаш, пътят с многото чинари — каза Мадлен.
— Добре. Хубав маршрут.
Когато тръгнаха единодушно един до друг по пътеката между лимоновите храсти и Корин й се усмихна, всичко си беше както преди. На Мадлен й се стори, че Изабел, която мислено наричаше тази немска въртиопашка, изобщо не съществува.
Но следващата забележка на Корин болезнено й напомни, че все пак съществува:
— Опитах се да убедя Изабел да се качи още веднъж на Селери, но за съжаление тя не пожела.
— Е, с тази подута ръка и раната на главата, не е чудно, че не иска — насили се да отговори безгрижно Мадлен.
— Да, така е. — Корин се усмихна на себе си. — Трябваше да я видиш как само се изтърси от коня…
„С удоволствие бих видяла това, мислеше си Мадлен, Жалко, че не си е счупила врата.“
— Изглежда симпатична — рече тя на глас. Явно Корин имаше потребност да говори за немската въртиопашка, така че нямаше смисъл да сменя темата. — Вчера се видяхме пред училището, когато вземаше Лоран. Наистина е много симпатична.
— Да, така е. — За кратко мислите му се плъзнаха по-нататък, лицето му доби нежно изражение. После сякаш се опомни и добави: — С Матилд оправиха цялата документация, планираха разходите и откриха куп грешки, допуснати от така наречения наш данъчен съветник. Представяш ли си, данъчната служба ни дължи пари. — Той се засмя. — Което, разбира се, не означава, че не сме на прага на фалита. Както и да го въртим и да го сучем, все още ни липсват няколко милиона франка.
— Но те ви липсват откакто се помня — каза Мадлен.
— Да, така е. — Корин стана сериозен. — Само че тази година окончателно ще настъпи краят на „Ринкинкин“. Ако не искаме да стигнем до публична продан, най-късно до декември трябва да си намерим купувач.
— Как е възможно? Ти изправи имението отново на крака. Доходите ви са впечатляващи, това дори аз го знам.
— Чак впечатляващи не, но наистина са много добри. — Той й се усмихна. — Само си представи, Изабел предложи да поискаме пари от Жозефин и новия й любовник й ние съвсем сериозно обмисляме как да го направим. Гледай само колко сме отчаяни!
— Жозефин би продала „Ринкинкин“ при първа възможност. На нея й е все едно какво ще стане с вас.
— Така е. Но стига сме говорили за моите дългове, толкова е скучно.
„С нея обаче си говориш за това, мислеше ревниво Мадлен. С нея може би дори е секси.“
— Ни най-малко — каза Мадлен на глас. — Това е много важно. Не знаех, че положението е толкова сериозно.
— Никога не съм го криел.
— Да, но когато си се оплаквал от липса на пари, винаги ми е звучало някак нормално в днешно време всеки се оплаква от липса на пари. А и си мислех, честно казано, че имаш нещо заделено.
— Не е много — призна Корин. — Каквото бях заделил, отиде изцяло в „Ринкинкин“. Нямаш представа колко са големи дълговете ни. Ако това, което банката всеки месец получава от нас, отиваше в собствения ни джоб, щяхме да сме баснословно богати. Парадокс, нали?