Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
— От известно време получавам заплахи от някого — прошепна Ариа. — Някой, който знае всичко за мен. Човекът, който ме заплашва, каза на Ила за връзката на Байрън и Мередит. Някои от приятелките ми също получават съобщения, освен това смятаме, че този човек стои зад инцидента с Хана. От него получих съобщението, че Мередит работи тук. Нямам представа откъде този човек знае тези неща, но той просто… ги знае. — Тя сви рамене, гласът й постепенно заглъхна.
Минаха още две реклами преди Майк да каже нещо.
— Имаш си воайор?
Ариа нещастно кимна.
Майк примигна смутено. Той махна с ръка към сепарето с полицаите.
— Казвала ли си за това на някого от тях?
Ариа поклати глава.
— Не мога.
— Разбира се, че можеш. Можем веднага да им кажем.
— Всичко е под контрол — процеди Ариа през зъби. Тя притисна ръце към слепоочията си. — Може би не трябваше да ти казвам.
Майк се наведе напред.
— Помниш ли всичките странни неща, които се случват в този град? Трябва да кажеш на някого.
— На теб какво ти пука? — тросна се Ариа, изпълнена с гняв. — Мислех, че ме мразиш. Мислех, че съм съсипала живота ти.
Лицето на Майк застина. Адамовата му ябълка подскочи като преглътна. Когато се изправи, той изглеждаше по-висок, отколкото Ариа си спомняше. Както и по-силен. Може и да бе заради лакроса, който тренираше, или пък защото напоследък той бе мъжът в къщата. Той улови Ариа за китката и я накара да се изправи.
— Ти ще им кажеш.
Устната на Ариа затрепери.
— Ами ако това не е безопасно?
— Няма да е безопасно, ако си замълчиш — настоя Майк. — И… аз ще те пазя. Става ли?
Сърцето на Ариа беше като бишкота с шоколад, току-що извадена от фурната — сладникава и гореща, и леко разтопена. Тя несигурно се усмихна, след което погледна към мигащата неонова реклама над вратата към голямата зала на „Хутърс“. Тя гласеше, ВЪЗХИТИТЕЛНО ЕВТИНО И ДАЛЕЧ НЕ ИЗТЪНЧЕНО. Но рекламата беше счупена; всички букви бяха тъмни, с изключение на буквата „А“ в думата „далеч“, която заплашително примигваше. Когато Ариа затвори очи, тя продължаваше да вижда това „А“, което грееше като слънце.
Ариа си пое дълбоко дъх.
— Добре — прошепна.
Докато се отдалечаваше от Майк в посока към ченгетата, сервитьорката се върна със сметката. Когато момичето се обърна да си ходи, лицето на Майк придоби лукаво изражение, той протегна и двете си ръце и стисна въздуха, имитирайки стискането на стегнатия й, покрит с оранжев сатен задник. Улови погледа на Ариа и й намигна.
Изглежда истинският Майк Монтгомъри се беше завърнал. Той толкова й беше липсвал.
27.
Един странен любовен триъгълник
В петък вечер, преди да се появи лимузината, която трябваше да откара Хана на купона, тя стоеше в спалнята си и се въртеше пред огледалото, облечена в ярката си рокля „Нийв Лави“. Най-накрая бе постигнала идеалния втори размер, благодарение на една болнична система и няколко шева на лицето, заради които яденето на твърди храни беше твърде болезнено.
— Изглеждаш страхотно — чу се глас. — Само дето си една идея по-слаба.
Хана се обърна. Със своя черен вълнен костюм и тъмно лилава вратовръзка баща й приличаше на Джордж Клуни в „Бандата на Оушън“.
— Изобщо не съм чак толкова слаба — бързо отговори Хана, като се опита да скрие вълнението си. — Кейт е много по-слаба от мен.
Баща й се намръщи, може би заради споменаването на перфектната му, уравновесена и все пак невероятно зла тъй наречена доведена дъщеря.
— Какво правиш тук, всъщност? — попита го Хана.
— Майка ти ме пусна. — Той влезе в стаята на Хана и седна на леглото й. Тя трепна. Баща й не бе влизал тук, откакто се изнесе от дома им, точно когато тя навърши дванайсет. — Каза, че мога да се преоблека тук за твоето голямо парти.
— Ти ще дойдеш ли? — изписка Хана.
— Разрешаваш ли ми? — попита баща й.
— Ами… Така мисля. — Родителите на Спенсър щяха да дойдат, както и повечето учители и персонал на „Роузууд дей“. — Аз пък смятах, че искаш да се прибереш в Анаполис… при Кейт и Изабел. Все пак почти цяла седмица си бил далеч от тях. — Тя не можа да скрие горчивината в гласа си.
— Хана… — започна баща й. Тя се извърна. Внезапно почувства силен гняв заради това, че баща й е напуснал семейството им, че сега е тук, че може би обича Кейт повече от нея — както и заради ужасните белези по цялото й лице, а и спомените от събота вечер, които още не се бяха върнали. Усети, че очите й се насълзяват, което я ядоса още повече.