Обещанието на краля вещер

— Просто млъкни и ги убий — промърмори под носа си Ентрери, или поне така си мислеше. Бурният смях на Атрогейт му подсказа, че го е изрекъл твърде високо.

Друга змия отлетя покрай главата му и Ентрери чу бърза серия от сблъсъци, всеки придружен от рева на джуджето. Убиецът успя да погледне настрани към жената, която бързо губеше съзнание и започваше да се изтъркулва от фургона. С неприязън Ентрери я сграбчи и я натика обратно на мястото до него.

След това погледна назад и видя, че Атрогейт обикаля яростно в кръг. Боздуганите му свистяха и вършееха, размазваха и хвърляха змиите, изстрелвайки ги нагоре във въздуха или право надолу към земята.

Мършавият мъж стоеше в края на фургона зад двете джуджета, обърнат назад, а пръстите му се движеха.

От ръцете му се стрелна облак зелена мъгла и се разнесе зад фургона.

Змиите, които бяха наблизо, забавиха движенията си и започнаха да се извиват в спазми, щом се докоснаха до мъглата. Миг по-късно започнаха да падат мъртви по земята.

— Ура! — извика другото джудже.

— Отрови въздуха, а, магьоснико хитър? — каза Атрогейт. — Задави гущерите плюещи, мир из ли…

— Не го казвай! — изкрещя му Ентрери.

— Какво? — отвърна джуджето.

— Просто млъкни.

Атрогейт сви рамене, а боздуганите му най-сетне изгубиха инерция и увиснаха на веригите си.

— Не остана нищо за удряне — отбеляза той.

Ентрери го изгледа гневно, сякаш го предизвикваше да измисли някоя рима.

— Спри впряга — каза мършавият мъж. — Преследването приключи.

Ентрери дръпна леко юздите и накара конете да забавят ход. Обърна фургона настрани и забеляза приближаването на Мариаброн и ранения войник. Рейнджърът все още управляваше и двата им коня. Ентрери завъртя още малко в равното поле, за да проследи пътя на бягството им. Облакът отровна зелена мъгла започна да се разсейва и далечният горящ фургон се виждаше по-ясно, както и издигащият се във въздуха стълб от черен пушек.

Зад него Калихай се разкашля и изпъшка, Мариаброн предаде коня на войника на грижите на Атрогейт, после се обърна и се отправи в галоп към тялото на другата паднала жена. Ентрери забеляза, че другият войник е мъртъв — ясно се виждаше овъгленото му тяло.

От гледката на падналата жена — изкривена, окървавена и неподвижна, убиецът заключи, че са изгубили двама души в сблъсъка.

Най-малкото двама, осъзна той и за своя изненада усети вълна на притеснение. Огледа се наоколо, успокоявайки се почти веднага, щом забеляза Джарлаксъл от другата страна на един от хълмовете. Мрачният елф се спускаше спокойно. Видя и Елъри, малко след мрачния елф, която следваше изранения си кон.

Ранената жена на земята изпъшка и Ентрери се обърна, за да види Мариаброн, който държеше главата й в скута си. Рейнджърът повдигна нежно натъртеното й тяло от калта и я качи на гърба на коня си, след което го подкара бавно към фургона.