Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
- Ще сляза да му кажа, копеле - не издържа Пешо, - не мога да я дишам тая музика и т’ва е. Тамън ще взема още бири и нещо още да метнем на скарата...
- Супер, Пешо - ухили се Ив, - вземи от ония, тарикатските наденички, казал съм винаги да купуват от тях.
- Окей. Колко бири да взема?
- Вземи една каса. Хвани някой от персонала да носи.
- А бе ти луд ли си? Някой да носи...
Петър не бързаше и мина по друга пътека, която извеждаше в градина с току-що цъфнали рози, а след нея - на пътя към замъка. Тъкмо стигна до огромния басейн, чиято вода от играта на светлината изглеждаше кристалносиня, когато до него спря кола. Последен модел „Ламборджини“. От нея излезе Сергей Борисов, най-известният политик в България, който стоеше начело на най-голямата партия и беше най-безскрупулното копеле в политическата история на страната. Политикът беше облечен в ленен костюм, носеше очила за пет хиляди долара и в устата му димеше пура. Вдигна очилата си, изгледа презрително Пешо и му хвърли ключовете от колата.
- Я паркирай този звяр, младеж.
Без да обръща повече внимание на подробностите, Сергей Борисов се насочи към мраморната беседка, която се намираше срещу входа на къщата, но изглеждаше, все едно е част от басейна.
Именно оттам звучеше ужасната музика.
Пешо кимна няколко пъти, погледна колата и без много да се колебае, влезе в нея. Наистина си беше звяр! Запали я, настъпи газта и двигателят изръмжа. Включи на задна и я подкара надолу. Когато стигна почти до портата на имението, даде газ и се засили мощно. За секунди колата се ускори до сто. Борисов, който в този момент вече се ръкуваше с Арнолд, се сепна от познатия звук на мотора и с ужас се втренчи в приближаващото се ламборджини. Той, между другото, получаваше най-дебелите куфарчета от „Звеното“, беше мазно и корумпирано копеле и сега беше дошъл да отдаде почит на благодетеля си, или по-скоро на този, когото мислеше за свой благодетел. Когато Борисов видя как любимата му кола с бясна скорост се носи по алеята покрай басейна, а после рязко свива и полита в лазурносинята вода, сърцето му едва не изскочи.
Тя сякаш летя цяла вечност, вряза се във водата и предизвиквайки мощна водна експлозия, опръска всичко наоколо. Седящата в скута на Арнолд мадама, най-известната попфолк звезда със звучното име Хламидия, изписка уплашено. Пребледнял от възмущение, Сергей Борисов се опита да каже нещо, заеквайки, но Арнолд нямаше как да го чуе, защото се заливаше от смях. Толкова силно се смееше, че чалгаджийката едвам се удържаше в скута му, а циците й скачаха, все едно се вози в автобус номер 120 по нанадолнището покрай Телевизионната кула.
Взирайки се в отблясъците на слънцето от дъното на басейна, Петър се полюбува на гледката. Постоя така десетина секунди, натисна копчето за шибидаха и изскочи от колата, която за миг се напълни с вода. После бързо заплува към широките мраморни стъпъла на беседката, където го чакаше Борисов, който крещеше нещо с пяна на уста. Петър въобще не се заслуша във виковете на политика, а директно му заби едно ляво кроше, с което го нокаутира.
- Трай бе, мазник!
В този момент Арнолд започна да реве десет пъти по-силно и Хламидия падна по гъз на земята.
- Арни, копеле, ние сме горе. Нали знаеш как е, намали музичката - намигна му Петър. -Отивам до кухнята да взема каса бира и ядене. Нали има от онези яките наденички на Иво, че иска?
- Има, Пешо, има - увери го гигантът, без въобще да се опитва да спре лъвския си смях, въпреки че нямаше да е лошо, защото после щеше да има коремна мускулна треска.
От водата, там, където беше потопеното ламборджини, весело избълбукаха няколко балончета въздух.
В този момент джиесемът ми звъни. Това леко ме учудва, защото хората много добре знаят, че не обичам да говоря по телефона, особено по това време от денонощието, особено лятото. Явно е нещо наистина спешно. Поглеждам дисплея - Кольо Агента е.
- Кажете, господин Щирлиц. - Слагам нова цигара в устата си, но не бързам да я паля. -Каква е причината за вашето обаждане в тази прекрасна лятна вечер?
- Зарежи хумора, Петре. - Агента звучи гробовно сериозен. - Рязко го зарежи, защото имаш големи ядове.
- Слушам те.
- Преди малко беше атакуван. Нападнаха братята. Долф е добре, Силвестър и Арнолд са простреляни и са в болница. Яки момчета са и докторите казват, че ще прескочат трапа, въпреки че са ги понадупчили здраво. Пет охрани обаче са мъртви, страшна пукотовица е било.