Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
13 Ако искаш мир - готви се за война (лат.). - Б. а.
- Парола ,Чубака шиба зловещо“, колеги - извика шофьорчето, но ги пуснаха чак след като осветиха лицата им с фенери и ги разпознаха.
После охранителите затвориха тежката порта зад тях и пак се качиха на караулката си, от която наблюдаваха околността през инфрачервени визьори. Такива караулки имаше на четирите края на имението, няколко двойки патрулираха извън оградата, а насам пътуваха още много коли с момчета от близките бригади за подкрепление, ако се случеше някоя допълнителна инфекция.
Колата спря пред голямата дървена хижа, където бяха общите жилищни помещения, главната парти зона и комуникационният център. Навътре в имението имаше и няколко красиви бунгала, „персонални ебални“ им казваше Михаил, но те бяха вече опразнени.
Петър бързо изкачи стълбите, влезе в стая, пълна с компютри, седна пред голям екран, набра няколко цифри на клавиатурата и не след дълго на него се появи лицето на Кольо Агента, което на монитора изглеждаше гротескно голямо.
- Каква е ситуацията, Николай? Разбра ли кой е? Разбра ли какво става?
Агента поклати глава.
- Не още. Вдигнал съм всички мои екипи на крак, но още нямам никаква информация. Ще ми отнеме време, нещо съвсем извън тукашните уравнения е, никой нищо не знае, никой нищо не е чул. Явно е друг мащабът.
Петър махна на едно момиче от обслужващия персонал.
- Мацка, донеси ми кана кафе, вода, някаква храна - да има месо, зеленчуци, ядки. Медицинският екип да е в готовност за Иво и за Михаил, те пристигат всеки момент и ще са пияни. Всъщност предполагам, че ще са пияни, от Варвара идват все пак, а е и нощ. Да се сложат на системи и да се изчистят - след час ми трябват в кондиция.
Това беше една от тайните на „Звеното“. Поради факта, че като рок звезди се мачкаха с наркотици и алкохол, бяха измислили начин да възстановяват организмите си. Освен че спортуваха яко, което не беше достатъчно да контрира трещенето им, вече не бяха на по двайсет все пак, имаха на разположение, където и да бяха, където и да пътуваха, бусче, линейка дори в този случай е по-правилно да се каже, в което винаги имаше дежурни лекар и медицинска сестра. И ако някой го закъсаше здравата, което се случваше сравнително често, на сутринта идваха белите престилки и бързо го ремонтираха. Ама го ремонтираха професионално, не в стил „я земи тея два аспирина, спинкай и до довечера ще ти мине“; имаше системи, инжекции и прибори за всякакви други манипулации, свързани с алкохолите или екстрите, с които се беше разбил пациентът им предишния ден. Това и обясняваше защо момчетата от „Звеното“ толкова бързо възстановяваха.
- Добре, Николай, продължавай да дебнеш и ме информирай през половин час какво се случва. Ние засега сме тук.
- Разчитай на мен - каза Агента, пресегна се и екранът угасна.
Петър набра друг телефон. Изчака дълго, докато му отговорят.
- Никита, ти трябва да знаеш какво се случва. Кой ме удари? Казвай. Нали си кукловод, трябва всичко да знаеш.
- Петре, чух се с моите контакти. Казаха, че нищо не знаят, но смятам, че ме пуснаха по пързалката. Подозирам, не, напълно съм сигурен, че се случва нещо голямо.
- Нали беше казал, че нищо в тази държава не може да се случи без теб, бе?
Момичето сложи в ръката му пълна чаша с кафе и той отпи сериозна глътка.
- Знам, Петре, знам какво съм казал. Всяко нещо си има край обаче. Опасявам се, че става дума за намеса направо от най-горе, щом е толкова голям чадърът, че и на мен не ми дават достъп до информация и ме лъжат. Ти си умен човек - казвам ти го направо, - смятам, че най-вероятно става дума за опит за цялостна подмяна на играта, включително на теб и на „Звеното“. Такива са мащабите, защото получавам доклади, че си обект на масирана атака. Другата опция е, че някой много подготвен ентусиаст те е нападнал и изключително много му върви. Не вярвам обаче да е това.
- И аз не вярвам, въобще не вярвам да е това. - Оставиха до него поднос със студено свинско филе, суджук, кисели краставички, сурови лешници и бадеми. - Искам да продължиш да ровиш, докато не разбереш откъде идва атаката и кой е поставил чадъра.