Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
- Какво става, Мишка? - Варела застана до него и кимна към започващия да се събужда окървавен младеж.
- Ами нали знаеш, че тия копеленца леко ме дразнят...
Варела въздъхна. Знаеше, да. Той, Михаил, си се дразнеше на доста неща, нали заради него Омир беше написал: „О, музо, възпей оня гибелен гняв на Михаил Вълков.“ Свирна на курвите и те заизлизаха от буса. Бяха пет, но можеха да се справят за норматив не само с една смяна митничари, а с цял полк войници. Варела специално ги беше подбрал, а той като министър на удоволствията към „Звеното“ вече беше развил завидни познания в бизнеса с женска плът. Тези девойки направо щяха да стопят лагерите на митническите служители. Едната, беше му любимка, се доближи до него и го целуна по бузата.
- Нали остава за довечера уговорката, красавецо?
- Разбира се, красавице, мога ли да ти откажа - ухили й се Варела.
Гейшите влязоха в сградата, а Мишо хвърли на Петрунов плика с кокаина. Петрунов за малко да го изпусне, но в последния момент го хвана, след това се завъртя и влезе в сградата след девойките. След малко излязоха два образа, не толкова дебели, ама и те бая затлъстели, които, без да поглеждат към доволно ухиления Михаил, вдигнаха пребития си колега и го внесоха вътре.
Варела погледна към Михаил. Тази усмивка му беше позната. Беше усмивката на момче, което току-що е направило някаква пакост и се гордее с постъпката си.
- Какво си направил, Михаиле?
Михаил хвърли фаса към сградата на митницата и високо се изсмя.
- Нищо, копеле, нищо, само им омешах белото с кетамин...
Варела също се изсмя. Малко трудно щеше да им е на митничарчетата да таковат с тази конска упойка. Ебаси наркотичната мамба си беше това.
Погледна часовника си, беше време. След минута мина първият тир, а през следващия час бройката нарасна на петдесет. Малко след това националният отбор по секс излезе от сградата. Смееха се. Със сигурност имаха основание. Упойка за коне...
Ако говорим за заобикаляне или черно финансиране, това ние не можем да го хванем. Това могат да го хванат разследващите органи по сигнали в резултат на конкретни разследващи производства дали има такива неща. Тук е това, което е съобразно изискванията на Избирателния кодекс. Ние сме одитори, а не следователи или прокурори, тоест ние проверяваме съответствието между позволените разходи и легитимните приходи на партията, дали има съответствие по документи. Но всичко останало, така да се каже, черните каси, е обект на дейността на други органи - прокуратура, следствие, ДАНС, НАП.
Проф. Валери Димитров - председател на Сметната палата
Няколко часа по-късно Мишо вече беше събрал авансово по-голямата част от кеша от днешната врътка. Обичаше така да си оптимизира работата, че да може за няколко часа да свърши всичко и после да си бие камшиците, ако няма други задачи. Петър не се интересуваше от това, за него беше важно работата да се свърши. Как и за колко време си е проблем на изпълнителя.
Та Мишо беше взел кеша, беше наредил пачките плътно в една мешка и сега паркира пред партийната централа, която се намираше на главна столична улица. Прасна две магистрали в колата, защото се беше занитил с този коз и искаше да се вдигне, за да не го блъсне случайно някой тролей, докато пресича. Новият материал от Венецуела направо можеше да те накара да тичаш по тавана, жестока работа, само да не е омешан с кетамин де. Мацките на Варела казаха, че било гадна гледка. Те не бяха пипали, така бяха дресирани, обаче митничарчетата се бяха подкарали като брокери на „Уолстрийт“ и за кратко време бяха изпоприпадали всичките, с лиги, течащи от полуотворените им усти. Жалка работа, ухили се Михаил. Пресече и влезе в сградата. Малко се чувстваше все едно играе „Quake“, ама тук нямаше чудовища, само политици. Разликата беше, че едните бяха страшни, а другите - само мазни и слузести.
- Господине, не може да влизате така. Това е официална...
- Я трай! - изръмжа на русата патка Мишо и я подмина, без да забавя ход. Влезе в асансьора и натисна копчето.
Изкачването на тези няколко етажа му се стори цяла вечност. Времето се ускоряваше яко от белите писти. „Белото му показа Тъмната страна“, както пееха „Ъпсурт“ Стигна до вратата на Политика и влезе, без да чука.
Той стоеше прав до прозореца и говореше по телефона. Видя Мишо и му направи знак да седне. Михаил се пльосна на едно тапицирано с бяла кожа кресло, пресегна се към близката масичка, наля си пълна чаша бърбън и си взе пура от хюмидора, която веднага запали. Политикът започна нещо да ръкомаха, но Михаил му показа среден пръст.