Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
В този момент се чуха мощни басове от двореца. Зазвуча гадно сръбско и се чуха няколко изстрела. Явно Арнолд и братя започваха поредния си купон. Пешо погледна Иво въпросително.
- Копеле, не знаят ли, че си тук?
Иво се ухили и отпи от бирата си.
- Май не, брат. Прескочих оградата. Исках да пробвам пинизите, които ни показаше Бранимир, когато бяхме на онова учение с дебненето и прокрадването, нали си спомняш?
- Спомням си, ама е опасно така. Пълно е с охрана и може и да те свитнат...
- Е да, ама явно не са ме свитнали, щом сега с теб хапваме и пийваме, нали? - каза Иво и му подаде бутилката си, за да се чукнат.
Музиката се усили, с което вече стана непоносима. Чу се откос от стрелба. Беше калашник на автоматична.
Иво поклати глава и се засмя.
- Помниш ли как почна всичко, копеле, какви тикви бяха братоците? Мина си време, д’еба майка му...
Пешо кимна. Вярно, беше минало доста време. Години, откакто направиха схемата с братята от Холивуд. Идеята беше ясна - същата схема като с покойния Спас Кръчмаря, но вече развита, не като импровизация, а внимателно обмислена и разширена. Всичко беше много просто: Пешо и тримата му приятели оставаха невидими, в пълна сянка, и почти никой не трябваше да знае, че имат общо с делата на „Звеното“. Техните хора - Варела, Павката, Драго и другите, капитанчетата, сега бяха главните лидери и движеха явно нещата откъм мениджмънта, обаче за пред другите трябваше да изглежда, че най-отгоре са Арнолд, Долф и Слай. Те станаха официалните босове на „Звеното“.
Смешното беше, че отне съвсем малко време този им образ да бъде наложен. Те просто бяха родени за тези роли и лесно се превърнаха в това, което бяха в момента - трима митични мафиоти, безскрупулно превзели Мордор и останалите територии само за няколко години. Толкова бяха убедителни, че никой дори и не се усъмни, че са само марионетки, разигравани от четирима пичове, които продължаваха да ходят с къси панталони, кецове и качулки, да пият бира по градинките и да пафкат коз.
Доста пари бяха изхарчени за този проект. Мишо го беше кръстил Мисия „Корлеоне“: „А бе трябва да създадем не един, а трима Кръстници. Трима Вито Корлеоне, обаче по-балкански така - повече цирк, повече шум, повече драма и всичкото полято яко с чалгия. А после като ги сложим тия тримата в очите на всички, автоматично ще станем невидими. Минаваме стелт.“
Първо наеха армия от козметици, маникюристи, педикюристи, фризьори, стилисти и всякакви такива животни. Наеха ги от чужбина, за да няма риск някой да пропее и да им развали всичко. После закараха братоците до Милано и ги облякоха „от до“. Италианските шивачи никога вече нямаше да са същите след преживяното, докато работеха по задачата си. Един дори беше лошо нокаутиран, когато вземаше мерки за панталона на Слай, но пък и не трябваше толкова
самонадеяно да го докосва в тази област, между краката.
След Милано дойде време и за колите. Пръснаха се милиони, обаче скоро мутра с по-скъп и по-луксозен автопарк в България нямаше. После добавиха и аксесоарите - часовници, ланци, без ланци не можеше да се мине, много ясно, и очила...
Дойде ред и на медийната кампания, съчетана с показни акции, в които триото от Холивид и техните кръвожадни братчеди прегазваха по изключително драматични начини или някои от конкурентите на „Звеното“, или случайни и заблудени отворковци. Плащаше се на медиите да повтарят имената на братята и как те са най-мощните и опасни мафиотски босове в страната.
Скоро, когато някой споменеше „Звеното“, единствената асоциация беше с образа на тримата братя - огромни, свирепи, облечени със скъпи костюми, целите в злато... Станаха атракция в най-вървежните чалгаджийници на Мордор. Всеки искаше да е около тях и да се докосне до силата и парите им. Като стана дума за пари, те пръскаха като царе, плащаха баснословни сметки, хвърляха огромни бакшиши. Станаха легенди и кумири на обществото. Цяло ново поколение растеше закърмено с техния начин на мислене и с техните модели на поведение и Петър често си мислеше, че положението вече е неспасяемо.
Братоците, не може да се отрече, направо умираха от кеф, чувстваха се на седмото небе. За тях това беше раят - чалга, ланци и ебане на златотърсачки. Живееха в мечтата си, но нито за секунда не забравиха къде им е мястото и думите на Пешо за тях бяха закон. Той ги беше извадил от калта, той можеше да ги върне там, когато си пожелае. Бяха уверени в това и се отнасяха с него като с баща.