Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Момичето прехапа устни. Все още изпитваше вина, че го беше заподозряла в измяна. Сери беше най-умният от бандата на Херин. Ако съществуваше възможност да се шпионира Гилдията, точно той щеше да знае как да го направи.
Сония разбираше отлично, че трябва да го помоли да я отведе обратно при Фарин. Ако някой ги откриеше... Беше я страх дори да си помисли за това.
Сери я гледаше очаквателно. „Наистина ще е жалко, ако не опиташ – прошепна вътрешният й глас, – а и току-виж откриеш нещо полезно".
– Добре – въздъхна тя. – Къде ще отидем първо?
Сери се ухили и посочи към сградата на Лечителите.
– Ще влезем в градината оттук, където пътят е по-тъмен. Последвай ме.
Сери се шмугна обратно в гората и се запромъква между дърветата. След няколкостотин крачки отново излезе на пътя и се притаи до едно дърво.
– Сега магьосниците имат занятия – промърмори гой. – Или са се прибрали по стаите си. Имаме време докато завършат вечерните лекции, след което ще трябва да се покрием, за да не ни забележат. Сега ще трябва да внимаваме само за слугите. Завържи наметалото си за кръста, само ще ти пречи.
Тя се подчини. Сери я хвана за ръката и я поведе към пътя. Момичето погледна неуверено към прозорците на Университета.
– Ами ако погледнат навън? Ще ни видят!
– Не се тревожи – каза й той. – Стаите им са осветени, така че не могат да видят нищо навън, освен ако не се доближат до прозорците, но те са твърде заети с делата си, за да зяпат навън.
Той отново я хвана за ръката и поведе през пътя. Тя затаи дъх и огледа прозорците в търсене на случайни наблюдатели, но не забеляза никаква човешка сянка. Когато навлязоха в тъмната градина, тя въздъхна с облекчение.
Сери се просна по корем и се провря през гъстия плет. Сония го последва и се озова под плътно преплетени клони и листа.
– От последния път, когато бях тук, храстите доста са порасли – промърмори той. – Ще се наложи да пълзим.
Те продължиха да се придвижват на четири крака през тесния тунел сред храсталака. На всеки двайсет крачки се налагаше да се промъкват покрай някой стълб на дърво. След като пропълзяха няколкостотин крачки, Сери спря.
– Намираме се пред сградата на Лечителите – каза й той. – Трябва да прекосим пътечката и да се скрием сред дърветата до стената. Аз ще тръгна пръв. А ти първо провери дали е чист пътят и тогава тръгвай след мен.
Младежът отново се просна по корем, измъкна се от храсталака и се изгуби от погледа й. Сония се промъкна до изхода и надникна навън. Между двата живи плета наистина минаваше пътека. В отсрещния храсталак се виждаше отворът, през който се беше промъкнал приятелят й. Девойката изпълзя навън, прекоси бързо пътечката и се шмугна в зеленината. От другата страна, облегнат на едно дърво, седеше Сери и замислено разглеждаше стената.
– Мислиш ли, че ще можеш да се изкатериш по нея? – попита тихо той, потупвайки стената. – Трябва да стигнеш до втория етаж. Там се провеждат занятията им.
Сония бързо огледа стената. Тя беше построена от големи каменни тухли. Хоросанът между тях беше стар и се ронеше. По стените минаваха два корниза, които служеха за основа на прозорците на първия и втория етаж. Щом се изкатереше до прозореца, тя щеше да стъпи на корниза и да надникне вътре.
– С лекота – прошепна тя.
Той присви очи и затършува из джобовете си. Извади мъничко бурканче, отвори го и започна да маже лицето й с черна паста.
– Така. Сега вече изглеждаш като Фарин – ухили се той, но после лицето му отново стана сериозно. – Прикривай се зад дърветата. Ако забележа, че някой се приближава, ще избухам като мълук13. Тогава заставаш неподвижно и пазиш тишина.
Тя кимна, обърна се към стената, внимателно се захвана с ръце за една пукнатина между тухлите и намери опора за крака си. Скоро краката й вече се намираха на нивото на главата на Сери. Момичето погледна надолу и видя как зъбите му проблеснаха в мрака.
Въпреки болящите я мускули, тя продължи да се изкачва нагоре и не се спря, докато не стигна до втория корниз. Поспря се за миг, за да си поеме дъх, и обърна глава към най-близкия прозорец.
Той имаше размерите на врата и се състоеше от четири остъклени рамки. Девойката пропълзя внимателно по корниза и надникна в класната стая.
Вътре седеше доста голяма група ученици с кафяви мантии. Всички гледаха съсредоточено нещо, което се намираше в другия край на стаята. Тя се поколеба, страхувайки се че някой може да погледне към прозореца и да я види, но никой не й обърна внимание. С разтупкано сърце тя протегна шия и видя онова, което гледаха всички.
В отсрещния ъгъл стоеше мъж, облечен с тъмно зелена мантия. В ръцете си държеше издялана от дърво човешка ръка, върху която бяха нарисувани цветни линии и написани някакви думи. Магьосникът използваше къса дървена пръчка, за да посочва различните думи. Сония почувства прилив на въодушевление. Стъклото заглушаваше гласа на магьосника, но ако се заслушаше внимателно, тя можеше да разбере думите му.