Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Искаш ли да се отбием у мама? — импулсивно предложи Каролайн. — Да видим как е Скай.

— Разбира се — отвърна Клий.

Шосето минаваше през гъста гора. Клоните на дъбовете и елите оформяха тъмен тунел. Вдясно бяха рифът и океанът. Водата сякаш танцуваше под лъчите на слънцето, а корабът на Джо се поклащаше върху вълните.

Шосето премина в тясна автомобилна алея, отвеждаща към дома на майка им. От двете страни на пътя бяха поставени лампи, закачени на стълбове от ковано желязо. Всяка една от тях завършваше на върха със злокобен прилеп. Баща им ги беше поръчал при един свой приятел — художник от Върмънт. Черните криле на някои от прилепите бяха разперени, а на друга — прибрани плътно до тънките им тела. Когато лампите се включеха, очите им светваха в червено. Хю ги беше поставил, за да плаши нежеланите посетители — искаше да е сигурен, че вече нямаше да се случи нищо лошо.

Стомахът на Каролайн се сви от неприятно предчувствие. Какво ли щяха да заварят в къщата? Опита се да си внуши, че напразно се притеснява, че Скай е зряла жена, взела живота си в ръце. Дори направи усилие да повярва, че целта на посещението им не е заради най-малката им сестра.

Завариха Скай пияна.

Огъста бродираше. Личеше, че е разстроена. Саймън и Скай седяха един до друг на дивана и разглеждаха някакво списание. Тя едва държеше главата си изправена.

— Здрасти. — Каролайн се постара гласът и да прозвучи безгрижно.

Клий стоеше зад нея и мълчеше.

— Скай прекара целия ден в ателието си — неуверено изрече Огъста. Очите й бяха зачервени и гледаха уплашено.

Обърна поглед към най-малката си дъщеря, после побърза да отмести очите си встрани. На пода до краката на Скай имаше бутилка бира. Тя се наведе, взе бутилката и отпи, като гледаше Каролайн право в очите.

— Точно от това имаше нужда — намеси се Саймън.

— Това, от което имах нужда, беше ти, скъпи. Имах нужда от твоя голям… — прошепна жена му.

«Колко ли е пила?» — запита се Каролайн, докато слушаше как сестра й шепне на съпруга си. Беше й болно да гледа как красивата й сестра се унижава по този начин. Огъста се преструваше, че не чува думите на дъщеря си, но си личеше, че страда. Клий дишаше тежко, сякаш току-що беше изкачила тичешком някой хълм.

— Скай! — рязко изрече Каролайн.

Тя не й обърна внимание. Продължи да гъделичка Саймън и да му нашепва мръсни думички.

— Скай, престани! — извика Каролайн.

Лицето на сестра й се сгърчи така, сякаш й беше ударила плесница.

— Той е мой съпруг.

— В такъв случай му дължиш уважение, както и на нас. Изчакай да останете насаме, за да му кажеш това, което искаш. — Тя така бързо изстреля тези думи, че чак се изненада от самата себе си. Това ли означаваше човек да бъде откровен?

Клий стисна ръката й.

Скай се изчерви.

— Господи! — възкликна Саймън и напусна стаята.

На лицето на Огъста се изписа облекчение. Каролайн наблюдаваше майка си, забеляза как устните й се отпуснаха, а пръстите й престанаха да си играят нервно с перления наниз на шията.