Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Разясни връзката между неговата наука, археологията и геологията, как за него е еднакво интересно да изследва морското дъно и поведението на хората — съвременници на откритите останки. По даден сигнал лампите угаснаха и Джо започна да прожектира диапозитиви.

— Обектът на последните ни изследвания е чудесен пример за това — каза той. — «Камбрия» е била английска баркантина. Трюмовете й били пълни с кралско злато. Потънала е през 1769 година по време на силна буря и целият екипаж е загинал, включително капитанът, както и жената, влюбила се в него.

На екрана се появи тримачтов кораб. Беше същата картина, която Каролайн беше видяла окачена на стената в салона на «Метеор». Джо натисна един бутон и корабът бе заменен от купчина златни монети и няколко покрити с раковини и водорасли стари оръдия. Следващо щракване и пред очите на присъстващите се появи страница от дневника на Клариса.

— Любовницата на капитана е била съпруга и майка. Когато се е качила на борда на «Камбрия», тя е изоставила малката си дъщеричка — продължи Джо. — Детето си е водило дневник — наскоро се сдобих с копие от него.

— Дневникът, който ти даде Марипат! — прошепна удивено Клий. Каролайн кимна, без да откъсва поглед от Джо.

— Това ни дава възможност да погледнем на нещата от друг ъгъл — каза той. — Историята на земята може би е най-точно запечатана на дъното на океана. Едва ли има друго нещо, което да ни дава толкова сведения за миналото. Освен дневникът на едно малко момиченце, останало без майка. Той е изключително акуратен от историческа гледна точка и изключително достоверен. Докато е изливало скръбта си върху страниците, детето, не е и подозирало, че след векове някой ще чете най-съкровените му мисли. Клариса много ни помогна да възстановим историята на предметите, открити в останките на кораба. Дневникът ми беше предоставен от същото лице, от което преди много години чух за пръв път за «Камбри» — продължи Джо и страните на Каролайн пламнаха. — Нашите лични истории се преплетоха. Може да се каже, че известно време двамата бяхме близки приятели, после нещата се промениха и ние се превърнахме във врагове. Но всичко се променя. Дори истината, или по-скоро — начинът, по който я възприемаме и тълкуваме в хода на времето. Този извод е изключително важен — той е валиден и по отношение на откритото съкровище.