Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Напротив, не бих пропуснала подобно изживяване за нищо на света — прекъсна я Клий.

По магистралата се движеха много коли. Трафикът стана още по-натоварен около Гилфорд и когато достигнаха до големия мост, завиващ около многобройните нефтени цистерни в началото на пристанището на Ню Хейвън, установиха, че ще пристигнат в последната минута.

— Виждаш ли онази огромна каменна кула, която прилича на катедрала? — попита Клий. — Това е Харкнес. Намира се точно в средата на Йейл. Кроуфърд Хол е на две пресечки оттам. Помниш ли, когато идвахме в Йейл непосредствено след смъртта на татко? — продължи тя.

— Да. Беше оставил онази своя картина в музея на университета и ние всички трябваше да присъстваме, облечени в официални рокли, и да пием чай с членовете на управителния съвет. А пък мама каза на сервитьора да налее шери в чая й.

— Тогава тя се държа изключително екстравагантно, за да не забележат колко страда.

— Толкова мразеше да прави подобни неща без татко!

— Да не говорим за това — предложи Клий.

Каролайн зави надясно по Йорк Стрийт. Минаха покрай сградите на колежите в Йейл — огромни постройки от гранит с порти от ковано желязо, и паркираха на ъгъла на Проспект и Гроув. Двете сестри поеха по алеята, отвеждаща към Кроуфърд Хол.

Гранитните стъпала ги отведоха до арковидното фоайе, изпълнено със студенти последен курс и слушатели. Лекцията на Джо беше една от включените в популярната серия лекции, свързани с мореплаването, и предварително беше публикувана в местните вестници, както и в «Ню Йорк Таймс». Хората се насочваха към аудиторията.

Сам ги видя и им махна. Седеше на втория ред и беше запазил едно място за Каролайн.

— Това е сестра ми Клий — представи я тя.

Сам помоли седящите на същия ред да се разместят така, че да се освободи още едно място и за Клий. Накрая всички се настаниха. Каролайн седна между сестра си и Сам. Той беше с панталони в цвят каки и памучна риза с вратовръзка. Косата му беше сресана, но въпреки това продължаваше да пада в очите му. На банката пред него стоеше отворен бележник, сякаш Сам възнамеряваше да си води записки.

Доктор Джоузеф Конър се изкачи на подиума и зае мястото си зад катедрата. Носеше кафяво сако от туид, бяла риза и раирана вратовръзка. Държеше се свободно и непринудено — като млад сексапилен университетски преподавател. Той се изкашля и се опря на катедрата. Огледа залата. Имаше вид на човек, който безброй пъти е изнасял лекции пред такава многобройна аудитория.

Заговори за прекосяване на морета на борда на «Метеор», за гмуркане в дълбините в търсене на изчезнали съкровища, за изследване на дъното на океана. Обясни как климатът и морското ниво се влияят от изменения в миналото, как се прави разрез на седиментните слоеве. Дори беше донесъл цилиндри, съдържащи сивкава тиня, която палеонтологът на кораба беше датирал след изследване на съдържащите се в нея микроскопични вкаменелости.

— Изследването на скалните слоеве и на наносите ни позволява да се върнем трийсет и пет милиона години назад, докато работата на борда на кораб като «Камбрия» ни дава поглед върху последните двеста години — обясни Джо.