![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
Помисли си за Джо. Предишната вечер той беше с нея — точно тук, на брега на реката. Беше държал ръката й. Тогава и двамата не бяха осъзнали какво се случва, не бяха си казали нито дума.
Сам се престори, че не е забелязал, а когато тримата се върнаха в бара, Джо пусна ръката й и побърза да се оттегли. Но докато се разхождаха сред тръстиките, той й предложи утеха и подкрепа. А тя никога не приемаше подобно нещо от когото и да било.
Колко интересно, помисли си Каролайн. Съвсем нетипично беше за нея да седи на малкия док зад хотела, вместо да се втурне към града. Отвори папката, която лежеше на дъските до нея, и извади дневника на Клариса Рандъл.
Докато Джо се намираше навътре в океана, зает с измъкването на кораба, превърнал се в гробница за Елизабет Рандъл, Каролайн си седеше на спокойствие у дома и четеше написаното от дъщерята. Изпитваше съчувствие към малкото момиче, желание да го защити. Момиченцата имаха нужда от грижи — Каролайн беше осъзнавала това през целия си живот.
Почеркът на Клариса беше дребен и изпълваше страниците, деликатен като паяжина. Беше писала с перо — Каролайн също си служеше от време на време с перо. Като момиченце беше намерила перо от чайка, беше го подострила с едно от ножчетата на баща си и го ползваше в случаите, когато искаше да запише нещо в дневника си.
_15 август 1769 година_
Днес се изви жестока буря — с най-големите вълни, които съм виждала от миналата зима насам, и с вятър, който така клати кулата на фара, че ме изпълва със страх, да не би да угаси светлината. Татко ни каза, че в плитчините е заседнал кораб. За щастие всички от екипажа оцелели. Доволна съм, че живеем тук и поддържаме огъня на фара. Татко ни разказа за пиратите, които вилнеят по брега — лоши мъже, които вземат онова, което не е тяхно, и понякога, водени от своя егоизъм, дори нараняват невинните хора. Мама има толкова красиви неща! Какво ще стане, ако пиратите решат да я отвлекат? Тя винаги носи камеята, останала от баба, а освен това има красиво колие с перли и гранат, което татко й е подарил за сватбата им. Пиратите със сигурност не биха устояли на тези съкровища. Ами ако наранят мама, докато й отмъкват бижутата? Или пък ако решат да я отвлекат и да я отведат с кораба си, за да им готви и да бъде жена на капитана им?
Слава богу, страховете ми се оказаха напразни. Мама се прибра невредима у дома. Когато я попитах къде е била, тя ме изгледа странно. Отвърна ми, че жените имали тайни — също като момиченцата — и че понякога тя изпитвала нужда да остане за малко насаме с тези свои тайни, които я карали да се чувства добре. Колко смешно! Мама изглеждаше щастлива, докато ми говореше тези неща. Аз също бих била щастлива на нейно място.
_18 август_
Мама отново изчезна! Сега това ми се струва вълнуващо. Прилича ми на игра. Тя си има тайно място! Къде би могло да бъде то? Нямали да е страхотно, ако се окаже, че е някое от моите тайни места? Чакай да си помисля: аз се усамотявам в Лайтнинг Рок — най-големия гранитен блок на север. Също и блатата в южната част на брега — там, където открихме кита в началото на лятото. Освен това се крия в горската пустош, из поляните, на върха на фара. Дали да оставя мама да запази тайната си, или да се опитам да я проследя?
_20 август_
Капитан Торн — капитанът на «Камбрия» — ни посети. Донесе ни китова мас и лавандула. Не го харесвам.
_22 август_
Ветровито е. Отидох до навеса за лодки, за да си поиграя там, и видях мама да разговаря с капитан Торн. Не го харесвам. Той е англичанин и говори по странен начин, което пък кара татко да се смее. Мама ме накара да се закълна, че няма да кажа на татко за срещата й с капитана. На път за вкъщи открихме един омар във водораслите край брега и го взехме. Мама го сготви за татко, а той ми даде щипците. Все още не съм открила тайното място на мама.
Дишането на Каролайн се учести. Клариса беше открила тайното място на майка си и не беше разбрала. Капитан Торн е бил тайната, която майка й ревниво е пазела, но Клариса е била толкова невинна, че не го е осъзнала. Това й напомняше за безбройните случаи, в които Хю беше далеч от дома — с майката на Джо или с друга жена — и тя си мислеше, че баща й отсъства, защото е отишъл някъде да рисува.
_24 август_
Днес покрай брега минаха няколко делфина, а непосредствено след тях — един кит. Исках да поплувам с тях, но мама не ми разреши. Седеше притихнала на пясъка — не бях я виждала толкова тъжна от седмици. Малките на чайките кряскаха, молейки майките си за храна, и моята майка се разплака. Попитах я: «Какво става, мамо?». Обикновено звуците, които издаваха малките птички, ни разсмиваха. Но мама ми каза да бъда добро момиче и да се грижа за себе си, каквото и да се случи. Обясни ми, че когато майките не са наблизо, за да се грижат за малките си, те искат поне да са сигурни, че техните дечица ще оцелеят.