Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Е, след като се добра до Светия Граал, тя се пообърка относно следващия си ход. И понеже не ѝ хрумна нищо по-добро, Доли си взе чаша шампанско, хвана Джими за ръка и се настани на едно плюшено канапе до стената. Всъщност, честно казано, ѝ стигаше дори само да гледа: неспирната въртележка от пъстри рокли и усмихнати лица я омагьосваше. Мина келнер, който ги попита какво желаят да хапнат. Доли си поръча яйца с бекон и наистина ѝ ги поднесоха, чашата ѝ за шампанско не оставаше празна, а музиката не спираше.

— Прилича на сбъднат сън, нали? — възкликна тя грейнала. — Не са ли прекрасни?

А Джими, който тъкмо палеше клечка кибрит, спря и отвърна неопределено:

— Ами да. — Пусна горящата клечка в сребърен пепелник, дръпна от цигарата си. — Ами ти, Дол? Как е у лейди Гуендолин? Още ли си като в деветте кръга на ада?

— Джими, не бива да говориш така. Знам, че вероятно се оплаквах неоснователно отначало, обаче като я опознаеш, тя се оказва симпатична. Напоследък много разчита на мен, двете доста се сближихме. — Доли се приведе към Джими, за да ѝ запали цигарата. — Племенникът ѝ се тревожи, защото тя ще ми завещае къщата.

— Кой ти го каза?

— Доктор Руфъс.

Джими изсумтя съмнително. Не обичаше Дороти да споменава д-р Руфъс, колкото и да го уверяваше, че докторът е баща на нейна приятелка и твърде стар, че да проявява към нея такъв интерес, Джими само се цупеше и сменяше темата. Сега хвана ръката ѝ през масата.

— А Кити? Тя как е?

— О, ами Кити… — поколеба се Доли и си спомни разговора им за Вивиан и за любовните истории онази вечер. — Тя се бори… Разбира се, така е с момичета като нея.

— С момичета като нея ли? — повтори въпросително Джими.

— Искам да кажа, че за нея ще е по-добре да обръща повече внимание на работата си, отколкото на това, какво се случва по улиците и в нощните клубове. Изглежда, някои хора просто не могат да се надскочат. — Стрелна Джими с поглед. — Според мен Кити няма да ти допадне.

— Така ли?

Доли поклати глава и дръпна от цигарата си.