Оковите на скръбта

Времето минаваше, докато каретите напредваха през портата със скоростта на стадо крави в горещ ден. Накрая Уакс отвори вратата си с ритник.

— Хайде да повървим пеша.

— О, Боже — въздъхна Стерис. — Пак ли?

— Не ми казвай, че не си се подготвила за този вариант.

— Подготвих се. Но опашката не е чак толкова дълга, лорд Уаксилий. Не смяташ ли, че би било по-добре да почакаме този път?

— Оттук виждам входната врата, Покварата да го тръшне — посочи Уакс. — Можем да стигнем дотам за половин минута. А можем и да продължим да си седим тук и да чакаме, докато напудрените благородници се измъкват мудно от каретите и се суетят с шаловете си.

— Виждам, че започваме вечерта с много подходящо настроение — отбеляза Стерис.

Уакс изскочи от каретата, без да обръща внимание на ръката, която му протягаше лакеят. Махна на човека да се отдръпне и помогна на Стерис да слезе.

— Иди да паркираш — обърна се към кочияша. — Ще те повикаме, когато приключим.

Поколеба се и добави:

— Ако чуеш изстрели, се върни в хотела, а ние ще се приберем сами.

Кочияшът се стъписа, но кимна. Уакс подаде ръка на Стерис и двамата се запътиха по пътеката към имението, като подминаха опашката карети, чиито пътници явно се мъчеха да ги изгледат свирепо, без всъщност да поглеждат към тях.

— Приготвила съм ти списък — заговори Стерис.

— Каква изненада.

— Не се оплаквай, Уаксилий. Ще помогне със задачата ни. Записала съм го в това тефтерче — каза тя, като извади една тетрадка колкото длан, — за да можеш да откриеш необходимата информация по-бързо. На всяка страница има по една тема, подходяща за началото на разговор, и рубрика, в която се изброяват хората, за които тя би била най-уместна. Цифрите долу обозначават начините, по които би могъл да насочиш разговора към темите, които ни интересуват, да се опиташ да разбереш с какво се занимават интересуващите ни лица и каква връзка имат с Оковите на скръбта.

— Не съм толкова недоразвит в социално отношение, Стерис — каза Уакс. — Знам как да водя светски разговори.

— Знам — отвърна Стерис, — но предпочитам да се уверя, че няма да се повторят случките като онази на коктейла в имението Сет…

— Кой коктейл в имението Сет?

— Онзи, на който блъсна с глава един от гостите.

Той се замисли за миг.

— О, да. Оня дребен подмазвач с нелепите мустаци.

— Лорд Уестуедър Сет — уточни Стерис. — Наследникът на рода си.

— Да, да… — каза Уакс. — Онея глупаци от къща Сет. В своя защита трябва да изтъкна, че той ме предизвика. Настояваше да се дуелира с Монетомет. Най-вероятно му спасих живота.

— Като му счупи носа — отговори Стерис и вдигна ръка. — Не очаквам от теб обяснения или оправдания, лорд Уаксилий. Просто реших, че ще е добре да помогна, с каквото мога.

Той изхъмка под нос, но взе тефтерчето и го прелисти под светлината на лампите, докато прекосяваха градината. В края бяха вписани кратки характеристики на хората, които вероятно щяха да присъстват на приема. Уакс се беше постарал да запамети описанията, които ВенДел му беше изпратил, но този списък беше доста по-обширен.