Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Тя вече двайсетина минути седеше в кабинета на началника и досега нищо не беше се случило. Настя продължаваше да го нарича Вячеслав Михайлович, Афанасиев пък, както и преди, й говореше на „ти“ и на фамилно име. Вярно, май се стараеше да си подбира изразите, във всеки случай днес Настя оценяваше неговите изказвания като напълно коректни поне по форма.
Колкото до публикациите на Руслан Нилски, тяхното съдържание като нищо би могло да даде повод на някои личности да останат недоволни. Благодарение на грижливо подбраните формулировки журналистът не можеше да бъде обвинен в клевета, подлежаща на съд, но чувствата са материя фина, нерегулируема със законодателни актове, и ако в една душа кипят омраза и желание за мъст, на тази душа е невъзможно да се обясни, че човекът не е извършил нищо наказуемо в правов смисъл. Душата е нещо капризно и когато се обиди, най-малко мисли за юридическата квалификация, а най-много — за собствените си чувства. Боли я, неприятно й е и тя страстно желае удовлетворение.
„Страстно да желаят удовлетворение“ — според предварителните виждания на Настя — биха могли няколко души, сред които се оказаха крупен бизнесмен, известен днес в цялата страна, не по-малко крупен политик, преместил се преди четири години от Кузбас в столицата и активно работещ в лагера на депутатите в Държавната дума, както и една твърде ярка личност, благотворител и филантроп. Навремето Руслан Нилски бе имал непредпазливостта да обвини и тримата в тесни връзки с криминалните среди, поради което въпросните господа си бяха имали неприятности от различен мащаб — в диапазона от проваляне на многомилионна сделка до изгубване на избори за местни органи на властта.
— Веднага изпрати запитване до Районното управление за борба с организираната престъпност с кого от криминалните среди са свързани тези хора — делово изкомандва началникът.
Настя мълчаливо извади от папката текста на запитването, на което липсваше само подписът на Афанасиев, и го сложи на бюрото пред него. Тя вече бе решила как трябва да постъпи, но все още се съмняваше в правотата си, затова се чувстваше неуютно. И разбираше, че отново постъпва неправилно, като показва на Афанасиев предварително подготвеното запитване. Да, безспорно трябва да се отправи запитване до РУБОП, в дадената ситуация това би го разбрал дори начинаещ криминалист, но едно са правилните професионални решения и съвсем друго — поведението спрямо ръководството. Ръководството трябва да има възможност да чувства своята значимост и в никакъв случай не бива да му показваш, че знаеш поне някои неща не по-зле от началника си, инак за какво е нужен началникът, щом подчинените и без него си знаят всичко? Има неписани правила за изграждането на отношенията с началниците, на някои хора тези правила им се обясняват от по-опитни колеги, други ги усвояват в процеса на получаване на цицини по челата си. Едно от тези правила гласи: при всяка възможност давай възможност на началника да усеща колко е умен ТОЙ и колкото може по-рядко показвай колко умен си ТИ. По отношение на днешния ден това означаваше, че Настя би трябвало, след като чуе указанието на Афанасиев, веднага да си го запише на листче и с предан израз на лицето да каже: „Ще бъде изпълнено“. След което да вземе от бюрото си отдавна подготвения документ, да изпуши една цигара, колкото да мине съответното време и да имитира бурна дейност по изпълнение на указанието, и после да отнесе документа за подпис при шефа. И шефът ще остане доволен отведнъж по две позиции. Първата: той е опитен играч, който веднага е съобразил какво и как трябва да се направи. Втората: неговите подчинени бързо и радостно изпълняват дадените от него указания, тоест уважават професионалното му мнение.