Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Като се възползва от нейната любезност, Настя се запозна с още няколко дами — чиновнички, и почувства, че иска да излезе навън. Музиката внезапно й се стори прекалено силна и натрапчива, въздухът — тежък, глъчката и тълпата — непоносими. „Уморих се — помисли си тъжно. — От възрастта ще е, какво да сториш.“
Проправи си път до изхода и излезе на широкото външно стълбище с колони, откъдето се откриваше гледка към площада пред театъра. Потрепери зиморничаво: вечерите тук бяха студени, ако денем беше около плюс 16 или 18 градуса, нощем температурата падаше до 8. Тя се подпря на една колона, запали цигара и се постара да отпусне моментално напрегналите се от студа мускули.
Вратата на театъра се отвори, покрай Настя с бързи крачки минаха Лариса Смелкова и Олег. Настя беше сигурна, че те са избягали от скучното, „пенсионерско“ мероприятие и сега ще се качат в кола и ще заминат. Това би било логично и обяснимо. Но щом слязоха по стълбището, младежите тръгнаха в различни посоки: Лариса се качи в сребристосива малолитражна кола, спряна точно до стълбите, а Олег се отдалечи значително повече и Настя не успя да види в какъв автомобил влезе. Но при всяко положение двамата не поеха към едно и също място, защото нито една кола не последва Лариса. Значи, Олег бе излязъл от паркинга и бе отпрашил в съвсем друга посока.
Никакви целувки, никакви прегръдки. Те не се спряха дори за секунда, за да се сбогуват. Не размениха и думичка. Просто двама непознати, случайно излезли едновременно от една и съща сграда. Нима са се скарали?
Настя опита да възстанови в паметта си какво точно направи Лариса: ето, момичето излиза от вратата, стига до водещото надолу стълбище, слиза, отваря колата, качва се в нея, затваря, потегля… Да, движенията й са бързи, сякаш тя тича, дори лети, ала са спокойни и точни, в тях не се усещат нито нервност, нито гняв, нито отчаяние, нито с усилие сдържани сълзи. Лариса отвори вратата на автомобила, а не я дръпна рязко, както биха постъпили деветдесет и девет процента от оскърбените жени, и просто я затвори, а не я затръшна яростно. И потегли без бързане, уверено, като премерваше правилно всеки сантиметър, за да не забърше паркираните до нея коли.
Не, всичко това никак не приличаше на скарване между влюбени. Това не приличаше изобщо на нищо.
Беше необяснимо и нелогично.
ПОНЕДЕЛНИК
Сутринта в понеделник Коротков съобщи, че днес ще работят по различни графици.
— Аз ще обиколя разни чиновници, ти и без това не уважаваш тази работа, а на мен ми допада — каза той на закуска. — А ти се свържи с Егоров, помоли го да намери време за теб. Ето ти тук няколко имена, трябва да изясним какви са интересите им към нужните ни места.
С тези думи той сложи пред Настя откъснат от бележник лист. Закусваха сами, Пьотър Сергеевич рано бе тръгнал по своите задачи.
— Да вървим, ще те хвърля до хотела, оттам вече ще се придвижиш сама.
— Ами ако Егоров не намери време за мен?
— Значи, ще потърсиш информация по стария изпитан начин — позасмя се Коротков. — Аз ли да те уча.
Когато грабна чантата си от стаята, Настя се подвоуми дали да не вземе лаптопа. По принцип можеше прекрасно да търси информация и с помощта на айпада, не е голяма разликата. Но в отсъствието на гостите дали домакинът няма да се изкуши да провери компютъра им? Впрочем едва ли. Защитен е със сложна парола, абсолютно сигурно е, че сам Ворожец не може да я разбие, ще трябва да вика подкрепление, а нали с Коротков може да се върнат всеки момент и да сварят специалиста, както работи. Пьотър Сергеевич не би рискувал така. Ами Ина, неговата помощничка? Какво умее тя? Какво образование има? Настя нищо не знае за нея. Може би именно тя би се справила с паролата на компютъра. А и присъствието й в къщата няма да събуди подозрения.
„Не — твърдо си каза Настя Каменская, — покритото мляко котки не го лочат.“ Пъхна лаптопа в чантата и излезе.
Докато пътуваха към града, тя изпрати на Егоров съобщение, за да не тревожи оперативния работник със звънене, ако той е зает. Отговорът дойде доста бързо: „Обичаш ли разходки? Звънни“. Дали обича да се разхожда? Естествено, не. Анастасия Каменская обича да чете, уютно настанена на дивана, с подвити под себе си нозе. Освен това обича да работи.
Но тук, в този град, не те пишат правилата и всъщност на никого не е интересно по какво си пада и по какво — не, една бивша служителка на криминалната милиция. Ето защо тя се обади на майор Егоров и каза, че е готова да се види с него където и когато му е удобно.