Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Може би аз. Вие ще лъжете, както е редно за хората от вашата професия, а на мен ще ми бъде съвестно. — Саргачов позамълча. — Ще говоря истината и само истината. Вие не сте глупав човек, ще разберете… Лариса Ивановна Стрелникова е вече моя съпруга пред Бога. Венчахме се.
— Честито… И къде? В Йелоховската катедрала?
— Не — сякаш без да забележи подигравката, отговори Саргачов. — В една селска черквица край Москва. Така че сега вече отговарям пред Всевишния не само за себе си, но и за моята съпруга. Това е първото.
— И за мен лично — най-неочакваното.
— Ще ви кажа и друго, което ви засяга Анатолий Сергеевич. Компютърът с комбинациите е у мен…
— Значи Лариса?! — неволно възкликна Павлов.
— Лариса Ивановна няма нищо общо с това. Повтарям, че с Андрей сме приятели от деца. Поприказвахме и той всичко разбра, правилно го разбра.
— При умело боравене това е нещо, което може да донесе цяло състояние…
— За това ще говорим по-късно — махна с ръка Саргачов. — Да решим главното. Какво ще правим?
— И нищо повече ли няма да ми кажете?
— Това е само началото на разговора ни.
— Разбрах, първо, че сте се венчали и, второ, че компютърът е във ваши ръце. И от това си правя извода, че Лариса Ивановна ви е казала за компютъра, тъй като аз я уведомих за него. А това означава, че вашите отношения са отишли много по-далеч от пределите на селската черквица. И аз бих искал да зная: колко по-далече?
— Всичко ми е известно.
— Абсолютно всичко ли?
— Да. От момента, когато сте се запознали в Лондон.
— Бих искал да чуя и продължението — усмихна се Павлов.
— Моля. Сделките с Ефим Аронович Фишкин и Попов-Городецки. Сметките в швейцарски банки както на ваше име, така и на името на Лариса Ивановна, да не говорим за задграничното турне на Робърт Уест с прякото ви участие. Срещите в Хонконг, след които се появява с ваше съдействие един документ с подписа на вицепремиерката, разрешаващ вноса на стока, добре известна за вас… Да продължа ли?
— Слушам ви.
— Съществуването на организация във ФСБ, която се занимава… Ще се изразя директно, Анатолий Сергеевич.
— Както обичате.
— Организация, престъпна по своя характер. Ще ви припомня поговорката: колкото и да се къдри и вие връвчицата, все ще й дойде краят. А в тая организация вие съвсем не сте деветата дупка на кавала.
— Достатъчно. Добре сте осведомен.
— Известно ми е и онова, за което вероятно вие се досещате, но не сте сигурен.
— Че ме следят?
— И това.
— Ваши хора?
— Не само…
— Нима…
— Не — прекъсна го Саргачов. — Засега шайбата все още не е стигнала до отдел „К“, макар че има предпоставки за това. Но аз ще ви дам шанс да се измъкнете. Голям шанс, повярвайте ми. В случай на успех, а при вашите качества би трябвало да има, гответе се за генералски пагони!
— Казахте „не само“…
— Не забравяйте, че съм включен в групата на Александър Турецки.
— Знам и помня.
— Не мога да кажа със сигурност дали съдържанието на разговора ви с Монголеца е известно на Турецки, но той знае за срещата ви.
— Невъзможно… — втрещено проговори Павлов. — Нима разследването е толкова напреднало?
— Но защо реагирате така? — усмихна се Саргачов. — Та това не е първата ви среща. Такава е професията ви. Много важно, че сте провели някакъв си разговор с един бандит. Работата го налага.
— От разговор до разговор има голяма разлика.
— Нали това казвам. — Саргачов запали цигара и на няколко пъти дръпна дълбоко. — Пък и вече ви уверих: гответе се за генералски пагони.
— И за най-хубавия ресторант, в който и да е град по света — добави с кисела усмивка Павлов.
— Готово! Но при едно условие.
— В моето положение да говорим за условия е празно губене на време. Казвайте.
— Спирате всякакви контакти с вицепремиерката.
— И само това? Съгласен съм.
— Отлично. За ваше здраве, Анатолий Сергеевич.
— И за ваше.
Известно време двамата мълчаха и пушеха, поглеждайки се един друг.
— Връзките може да се прекъснат, но само личните — наруши мълчанието Павлов. — А какво ще стане с връзките на вицепремиерката с началствата на нашето ведомство?