Кралят на казиното

Павлов му свали дрехите и обувките, настани го в леглото, старателно го зави с одеялото, после пребърка джобовете му, прерови и куфара и там откри онова, което търсеше — ключовете. Те бяха няколко, закачени на два еднакви ключодържателя с мече. Тъй като познаваше ключовете от вилата, Анатолий извади отпечатък само от ключовете за апартамента.

На аерогара Шереметиево ги посрещнаха служители от отдела на Павлов. Когато потеглиха към Москва, те забелязаха, че зад тях са се лепнали две вносни коли, и затова от околовръстното шосе завиха по Рубльовското, като преди това се обадиха на ДАИ техни патрулни коли да спрат джипа и аудито, които неотстъпно ги следваха. Павлов си даде ясна сметка, че или той, или Уест са под наблюдение, и именно оттогава у него се появи тревожното чувство за опасност. „Да ги проверим ли?“ — кимна към колите един от феесбейците. „Няма смисъл“ — отговори Павлов. Излезе, че е постъпил правилно, защото по-късно узна, че това са били хора на Ваня Монголеца. И му поолекна — значи обектът на наблюдение е бил Робърт Уест, а не той.

Спряха във вилата на Анатолий край Москва река, недалече от Звенигород. Тя беше старинна дървена постройка с голям парцел земя, който представляваше истинска борова гора. Андрей нямаше търпение да види Лариса и на няколко пъти предложи да й се обадят в Москва, но всеки път Павлов му отговаряше едно и също: „Не бързай.“ Най-после вечерта я потърсиха и я откриха в извънградската й резиденция. „Добре дошли! — поздрави ги тя. — Как мина?“ — „Отлично!“ — „Поздравявам ви.“ — „Ние сме наблизо, в моята вила“ — намекна Павлов. „Почивайте“ — отговори Лариса Ивановна и в слушалката се чу сигнал за свободно. „Ще ни приеме утре — излъга Павлов, като видя застиналия в очакване Андрей. — В краен случай вдругиден.“ Лариса Ивановна ги прие след три дни в кабинета си. Разговорът се водеше с усмивки, дружелюбно, но съвсем официално, още повече че на него присъстваше първият помощник на вицепремиерката, сериозен младолик мъж с очила. Павлов си обясни неговото присъствие, макар че и той самият не бе подготвен за него. Но за Андрей Василиев се оказа пълна изненада и той много се смути. На разговора бе обсъдено и решено, че с цялата индустрия за развлечения, където ще влязат и казината, ще се заеме Василиев, получените средства ще отидат за строеж на Дисниленд паркове в големите градове и на първо място в Москва, за което има вече писмен договор със столичните власти, които предоставят голям участък в района на „Нескучни сад“. Пряк началник на Василиев ще бъде именно първият помощник на вицепремиерката, така че всички възникнали въпроси Андрей Андреевич ще решава с него. Павлов слушаше, а в главата му пулсираше едно име: „Саргачов, Саргачов, Саргачов…“