Кралят на казиното

— Чакам — отговори Саргачов и затвори вратата след него.

В очакване на „хайманите“, както наричаше подчинените си в „Глория“, Вячеслав Грязнов седеше в своя кабинет, като разсеяно драскаше на един лист фигурки, напомнящи готически катедрали. Почти веднага след завръщането им от Хонконг Турецки го осведоми обстойно, без да пропусне дори най-малката подробност, за резултатите от разследването на случая: убийството на Кузмински и наркобизнеса. Слава повече се интересуваше от старите си познати Гаргата и Скореца, бодигардовете на Кузмински. С излишна заинтересованост разглеждаше пикантните снимки на госпожа Стрелникова и Павлов, при което направи доста неприлични забележки. Турецки не обърна внимание на думите му и го помоли да се заеме с полковника от ФСБ.

— Пари ще намерим. Върви да работиш. Докладвай ми всеки ден — приключи приятелския разговор Турецки. И Слава с въодушевление се зае за работа. Извика Николай Шчербак и Михаил Самохин, когото всички наричаха просто Самоха, и им постави задачите за външно наблюдение. Първо: полковникът от държавна сигурност Анатолий Сергеевич Павлов. Второ: хората на Ваня Монголеца — Скореца, Гаргата и Мишка Слона.

Трето: гениалния картоиграч Робърт Уест.

— Ама какъв поменик изреди само — мрачно отбеляза Самоха. — И тия всичките да ги следим само ние двамата?

— Плюс още две коли — ауди и джип — ухили се Слава.

— Че няма да потичваме подире им — още по-мрачно каза Самоха. — Без Кроткия няма да се оправим.

— Точно така — подкрепи партньора си Николай Шчербак. — Без Кроткия не можем.

— Алексей Петрович Кротов — коригира го Грязнов и след известно колебание добави: — Вземете го.

— Е, така става — оживи се Самоха.

— От сърцето си го късам! — потупа се по гърдите Грязнов.

Кроткия, най-добрият агент-съгледвач на „Глория“, беше незаменим не само като „опашка“, но и заради многото си познанства с хора от московския подземен свят, както и с господа от елита на „новите руснаци“. Шчербак и Самоха се заеха плътно с Павлов, а Кроткия привлече за работата някои свои познати измежду клошарите, проститутките, келнерите, портиерите, а също така и двама-трима приятели, постоянни посетители в казината. Как успяваше да се справя с външното наблюдение — никой не знаеше, такъв човек си беше Льошка Кроткия.

— Шефе — каза един ден Самоха на Грязнов, — знаеш ли, че не само ние сме по петите на полковника. За него са се лепнали и други.

— И кои са те? — поинтересува се Слава.

— Дявол ги знае! Нашите коли са само две, а техните — най-малко двайсет и две. Но че са се лепнали за него, е сигурно.

— Трябва да ги смотаете