Кралят на казиното

5.

Във вилата на Алик Попа се провеждаше своеобразна среща в намален състав. Около масата в гостната бяха насядали домакинът, Тофик Алиев — най-големият авторитет на азербайджанската мафия, двамата му помощници — Джалал и Сабир, Ефим Аронович Фишкин и представителят на чеченската групировка Гирихан, известен с прякора Гирата. Всички изглеждаха спокойни и самоуверени, а всъщност само се стараеха да се държат така, което се разбираше от напрегнатия израз по лицата им. Пък и наистина разговорът, който им предстоеше, беше особено сериозен. Джигитите на Тофик бяха пречукали човек от охраната на Антон Маевски, а партньорът му, прострелян на две места, избягал. Колата била надупчена като решето, но копелето гадно все пак се измъкнало. Гонили го и почти го настигнали, но хитрецът знаел къде да иде и тутакси спрял пред нощния клуб на Цветни булевард. Веднага при колата дотичали хора на Монголеца начело с Мишка Слона, така че се наложило джигитите спешно да офейкат.

Антон беше спешно уведомен за инцидента, след което веднага се обади на Монголеца. „Започвай, Антоша — нареди му той. — Не ние, а те първи проляха кръв.“ И още същата нощ, призори, дежурните милиционери на Ленинградската гара откриха четири трупа на лица от кавказка националност, както е прието да се казва сега. Те лежаха един до друг като на изложба, облегнати до стената на някакво складово помещение, и всички до един имаха акуратна дупка на челото. Ченгетата потриваха ръце: нека се избиват помежду си тия разбойници, но убийството си е убийство и затова беше възбудено наказателно производство, изясни се, че убитите са от групировката на Тофик Алиев, един скитник видял да спират два автомобила, от които разтоварили нещо, но какво точно — на него хич не му пукало, та не погледнал. И така, делото забуксува, но само за милицията и прокуратурата, то бе минало вече в ръцете на Монголеца и Тофик Алиев.