Кралят на казиното

— Нямам нищо против, но не е задължително. Напълно ме задоволяват и връзките ми с вас.

— Да минем към генералските пагони. Вие ме заинтригувахте.

— С ваше позволение ще обрисувам ситуацията, както си я представям и с удоволствие ще изслушам възраженията ви, ако имате такива.

— Моля.

— Както ви е пределно ясно, крайната цел на всяко крупно начинание, свързано с държавните интереси, е властта. Вашата организация е успяла да постигне много. Не бих искал да изброявам, но фактът, че на един от върховете на държавните структури се намира ваш човек, говори много и е особено показателен. Надявам се, че този човек не е единствен… Положението в Русия е такова, че на власт могат да дойдат хора с различни възгледи, дори всепризнати бандити. Стига да имат пари. Милиарди долари. А те ги имат. Друг въпрос е дали им е нужна тази власт. Мисля, че чудесно ще минат и без нея… Какви са вашите перспективи?

— Нашите — коригира го Павлов.

— Благодаря — бавно отговори Саргачов. — Нашите перспективи, предполагам, са петдесет на петдесет.

— Какво конкретно имате предвид?

— Не президентската власт — иронично се усмихна Саргачов. — За нея има безброй претенденти! Да запазим, а още по-добре е да засилим влиянието на структурите на истинската власт, властта на премиера, министерствата, губернските администрации, ведомствата, банките, да държим изкъсо престъпните групировки — това е нашата задача.

— „Колкото и да се вие и къдри връвчицата…“ — напомни Павлов.

— Зависи колко е дълга! А нашата, убеден съм в това, при точни и правилни действия ще стигне до края на живота!

— Зависи и колко е здрава — усъмни се Павлов. — Има излинели…

— Именно затова казвам — петдесет на петдесет.

— Откровеност за откровеност, Валерий Степанович… При разговора с Монголеца ми мина мисълта дали да не ви помогна да изчезнете завинаги.

— Мисля, че тя все още не ви е напуснала.

— Не знам дали ви е известно, че полковник Павлов винаги държи на думата си…

— Чувал съм, че думите ви не се разминават с делата.

— Нали сме от един отбор. Ето ви моята дума. Аз съм ваш приятел.

Павлов му подаде ръка. С известно колебание Саргачов я пое:

— Големи приятели няма да бъдем, Анатолий Сергеевич, но фактът, че сме в една глутница, ни задължава много.

Пиха и още веднъж си стиснаха ръце.

— Вероятно се сетихте за Афган и Чечня? — попита Павлов и поясни: — „Руските вълци“. Така наричаха муджахидините вашата разузнавателна рота.

— Нещо не ви е харесало в моето досие?

— Вашето досие може още сега да се окачи в рамка на стената!

— По-добре да минем към генералската звезда — промени темата Саргачов, като извади от джоба си малка аудиокасета и я постави на масата. — Няма да ви обяснявам как и при какви обстоятелства попадна тази касета у мен, ще ви кажа само, че отлично владея китайски. Струва ми се, че в Хонконг не ви се е случвало да се запознаете с господин Джек Кан?