Кралят на казиното

Щом стигна до това решение, изведнъж му олекна и мислите му отново се насочиха към делничните проблеми. Дали си беше такъв по характер, или животът го беше научил, но Павлов беше свикнал да довежда докрай всяка започната работа. След като си беше наумил да притежава компютъра на Уест с всичките му комбинации, значи на всяка цена ще намери или него, или дискетата. Впрочем сега му се откриваше шанс за това. По нареждане на Лариса Ивановна Андрей беше заминал за Санкт Петербург да се заеме с организирането на казината, така че ще може да потършува в апартамента му.

Апартаментът на Андрей Василиев се намираше недалеч от стария Арбат в старинна сграда от първата половина на деветнайсети век, великолепно реставрирана както отвътре, така и отвън. Павлов набра шифъра, ключалката изщрака и тежката входна врата на сградата меко се открехна. Той се качи по широкото мраморно стълбище на четвъртия етаж, приближи се до високата врата от дъбов фурнир, безпогрешно вкара всеки ключ в нужната ключалка и влезе. Апартаментът на Уест беше тристаен, с просторна кухня и широк вестибюл, където имаше малък диван с две ъглови канапета, тапицирани с тъмночервено кадифе. Павлов бавно обиколи целия апартамент. Гостната, спалнята и кабинетът бяха в стил деветнайсети век, с копринени тапети на стените, гипсови тавани с орнаменти и бронзови полилеи и аплици. Макар че Уест само от време на време и за кратко живееше в този апартамент, той не правеше впечатление на необитаем, дори напротив, навсякъде цареше изрядна чистота, сякаш току-що е избърсана прахта от всеки мебел и предмет, дори въздухът не миришеше на застояло, както се случва обикновено, когато стопаните отсъстват за дълго. Павлов отиде в кухнята, надникна в хладилника и облекчено въздъхна, когато видя, че вътре няма нищо друго, освен няколко консерви и две неразпечатани бутилки водка. Ако, не дай Боже, Андрей беше оставил някого да живее в апартамента му, храната в хладилника нямаше да е само консерви, а и бутилките със сигурност щяха да бъдат отворени. Колкото до чистотата — и за това имаше обяснение. Да речем, че Андрей е помолил някоя старица да наглежда жилището му и тя полага старания, а днес вече добре се е постарала, така че работи си спокойно, полковник Павлов.