Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
След като обмисли всички сведения от писмените и устните доклади, Павлов стигна до единствения сериозен извод, че и двамата — както Саргачов, така и Василиев — още от малки са се влюбили в едно и също момиче — Лариса Стрелникова — и до ден-днешен я обичат. „Случват се и такива неща в живота, рядко, но се случват“ — философски заключи той. Беше му известно, че Андрей обича Лариса Ивановна, но че и Саргачов е хлътнал, този мълчалив, стегнат и корав мъж… Неведоми са пътищата Господни!
Пътищата са си пътища, но полковникът от държавна сигурност Павлов бе принуден сериозно да се замисли. Изобщо не можеше да си обясни мотивите за това поведение на Лариса Ивановна. Бяха минали вече няколко седмици след завръщането му от чужбина, а тя изобщо не се обаждаше. Та нали той със собствените си ръце я издигна на този пост! Пак той я посъветва или по-скоро й заповяда да прекъсне всичките си предишни връзки с хора като Алик Попа, Фишкин и недвусмислено й намекна, че им предстоят още по-мащабни начинания, а тя не отговори нищо, само извърна очи, в които за миг проблесна подигравателно презрение. „Мата Хари! — възкликна вътрешно Павлов. — Да, тя е втора Мата Хари!“ Именно тогава бе моментът полковникът да си спомни как неотдавна съвсем брутално и цинично беше карал тази жена да преспи с лидерите на демократичните движения, как отчаяно и горчиво бе ридала тя и как сухо отговори после с „не“ на въпроса му дали го обича. Не, нищо не си спомни полковникът и жалко, защото жените не прощават такива неща.
Павлов подозираше, че може би Лариса е разказала някои неща на Саргачов, но, разбира се, само някои, а не всичко. Не е в неин интерес да се разкрива изцяло. Пък и защо? Кой е Саргачов и какви са възможностите му? Без подкрепата на могъщите сили, които стоят зад гърба на Павлов, Лариса Ивановна е нищо, беше си най-обикновен юрисконсулт и ако се наложи, отново ще се върне на предишното си положение.
„Ами ако действа през главата ми? — помисли си той. — Директно, чрез генерала? Лариса има тази възможност, нали е вицепремиер… Срещат се, говорят и откриват кой е «стрелочникът»?“
При тази мисъл се обля в пот. Как се сбогува Лариса след официалния им разговор в кабинета й? Каза им „довиждане“, но гледаше само към Андрей! Значи по-късно може би са се виждали?
Анатолий стана от дивана, разходи се из стаята, отиде до прозореца и се загледа в огромния пурпурен залез. И странно, колкото по-дълго гледаше угасващото светило, спокойно и вечно, толкова по-властно настъпваше в душата му някакво всепоглъщащо спокойствие. Започна да вижда положението си някак отстрани: ясно си представяше всички последици и дори някои от тях определяше съвсем точно. В съзнанието му от само себе си се изгради цяла схема. Съществува организация, наблюдаваща индустрията за развлечения, и в тази организация той играе важна роля. А заслонът е такъв, за какъвто може само да се мечтае — ФСБ. Всички сътрудници без изключение тайно са свързани с взаимно поръчителство, което не се обсъжда на глас. И ако някой пожелае да се освободи от тази връзка, или сам ще си строши главата, или „от горе“ ще се погрижат за това — никой няма интерес да се хвърля сянка върху службата за безопасност. Но има и друг изход: по всяко време феесбейците могат да арестуват, дори да избият хората на Ваня Монголеца — „при опит за съпротива“. Ще се вдигне страшен шум по медиите, всичко ще бъде представено като мащабен, решителен удар по организираната престъпност, ще се зарадва данъкоплатецът. Ако, да речем, вицепремиерката е подхванала своя игра — и от това положение има изход, ще бъде задействан последният вариант за унищожение на престъпните групировки, свързани с наркобизнеса. А случи ли се някой да го издаде, остава му само едно — да се покрие и да избяга в чужбина.