![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Аха. Значи само толкова. Да се надяваме, че Педерсен ще ни каже нещо повече в четвъртък – каза Мартин.
– Не знам какво ново би могъл да ни съобщи. Всичко изглежда много просто. Някой го е застрелял в тила и си е тръгнал. Извършителят сякаш изобщо не е влизал в апартамента. Или поне старателно е заличил следите си.
– В доклада пише ли нещо по въпроса? Избърсани дръжки или нещо такова?
Мартин прозвуча една идея по-обнадеждено.
– Добра идея, но не мисля...
Патрик не довърши изречението и отново запрелиства доклада. След като прегледа страниците, той поклати глава.
– Изглежда, че не. Има отпечатъци от Сверин на местата, където може да се очаква: дръжки на врати и шкафове, около мивката и така нататък. Като че ли няма специално почистени повърхности.
– Това означава, че убиецът не е влизал по-навътре от антрето.
– Да. И за жалост, означава също, че все още не знаем дали е бил някой близък на Матс, или пък напълно непознат. На вратата може да е позвънил както някой от приятелския му кръг, така и съвсем случаен човек.
– Но все пак е бил достатъчно сигурен в човека, на когото е отворил, щом му е обърнал гръб.
– Зависи от гледната точка. Може пък да се е опитвал да избяга от човека на вратата.
– Имаш право – каза Мартин и двамата отново замълчаха. – Какво ще правим сега?
– Да, това е въпросът – каза Патрик, изправи гръб и прокара ръка през косата си. – Претърсването на апартамента не даде резултат. Разпитите също, както и докладът на експертите. А и вероятността Педерсен да открие нещо е много малка. Така че какво да правим сега?
Необичайно беше за Патрик да е до такава степен обезсърчен, но имаше толкова малко следи, по които да тръгнат, толкова малко неща, които да разровят. Патрик се ядоса на себе си. Трябваше да има нещо, което не знаят за Матс Сверин, и то беше от решаваща важност за разследването. Обикновените хора наистина не ги застрелват току-така. Трябваше да има причина да свършиш убит в собствения си апартамент. Нещо им убягваше и Патрик нямаше да се предаде, преди да разбере какво.
– Ще дойдеш с мен до Гьотеборг в понеделник. Отново ще посетим „Фристад“ – каза той.
Мартин грейна.
– Чудесно. С удоволствие ще дойда, знаеш го.
Той се изправи и тръгна към вратата. Патрик почти се засрами, когато видя колко се зарадва колегата му. Даде си сметка, че донякъде го е пренебрегвал.
– Вземи доклада със себе си – каза той, преди Мартин да излезе. – Най-добре и ти да го прочетеш, в случай че съм пропуснал нещо важно.
– Окей.
Мартин се протегна ентусиазирано към папката.
Когато излезе от стаята, Патрик се усмихна на себе си. Днес поне беше зарадвал някого.
Часовете се влачеха безкрайно бавно. Двамата със Сигне се движеха мълчаливо из къщата. Нямаха какво да си кажат, дори не смееха да отворят уста от страх да не освободят писъците, които се криеха вътре в тях.
Беше опитал да я накара да хапне малко. Преди все Сигне беше тази, която се вайкаше и ги приканваше да ядат повече. Сега Гунар на свой ред правеше сандвичи, режеше ги на мънички парченца и се мъчеше да я убеди да ги изяде. Тя правеше каквото може, но Гунар виждаше как хапките се задържат в устата й и как й се повдига. Накрая не издържа, не можеше да гледа собствения си поглед отразен в нейния от другата страна на масата.
– Ще отида да видя лодката. Няма да се бавя много – каза той.
Сигне с нищо не показа, че го е чула. Гунар си облече якето, без да бърза. Вече беше късен следобед и слънцето стоеше ниско над хоризонта. Зачуди се дали някога ще може отново да се радва на залеза. Дали някога изобщо ще почувства нещо.
Пътят, по който минаваше, му бе добре познат, но същевременно и чужд. Нищо не беше както преди. Дори ходенето му се струваше необичайно. Нещо, което преди бе съвсем естествено, сега му изглеждаше изкуствено и сковано, сякаш се налагаше да казва на мозъка си да придвижи единия крак пред другия. Съжали, че не беше взел колата. До Мьорхулт имаше немалко път и той забелязваше как го гледат хората, които среща. Някои, мислейки си, че не ги е видял, дори пресичаха улицата, за да не се налага да спират и да си говорят с него. Не знаеха какво да кажат. А Гунар не знаеше какво да отговори, така че може би беше по-добре, че се отнасят с него като с прокажен.
Лодката се намираше при Бадхолмен. Имаха я от много години и той по навик насочи краката си надясно по малкия каменен мост. Беше изцяло потънал в собствения си свят и преди да стигне до мястото на лодката, не забеляза, че нея я нямаше. Гунар се огледа объркано. Трябваше да е тук, както винаги. Малка дървена моторница със син навес. Продължи нататък, чак до края на понтоните. Можеше пък да е била преместена по някаква непонятна нему причина. Или пък да се е отвързала и водата да я отнесла някъде между другите лодки. Но напоследък имаше пълно безветрие, а Мате винаги връзваше лодката старателно. Гунар извади мобилния си телефон.