Среднощният диамант [bg]

— Да, това е големият недостатък на игрите му. Нужен е повече от час да се стигне дотам, дори на кон. Едно време семейството им държеше голяма къща тук в града, но я продаде през зимата. Нямам представа защо.

Когато този танц свърши, Айана ми каза, че мога да си взема кратка почивка. Докато вървяхме към подиума, прошепнах:

— Имам някои сведения, от които Грант може да се заинтересува. Мислиш ли, че можеш да му занесеш съобщение тази вечер?

Тя се обърна, озадачена:

— Мислех, че си приключила с всичко това.

— Защо?

— Защото онзи ден говорих със Сайлъс. Разказа ми, че си ходила да го видиш. — Не се впусна в упреци за тайното ми похождение, но изражението й точно предаваше мислите й по въпроса. — Каза също, че било лоша идея да те въвличат в това, и че си отстранена.

— Размисли. Мисля, че Грант го е придумал. — Надявах се да не ме хване в лъжа, да не разбере, че Грант просто не беше последвал указанията на Сайлъс.

— Ще ми се да не беше. — Изражението й стана по-навъсено. — Не мога да предам нищо на Грант тази вечер — не и при цялата тази суматоха, но ще отнеса съобщение сутринта.

— Но…

— Може да почака, Мира. А ти също ще чакаш. Никакво тайно измъкване повече. Работата ми е да те пазя, та дори и от самата теб.

Не възразих, не и при тази стоманена нотка в гласа й, но не можех да зарежа въпроса толкова лесно. Тя грешеше. Новината ми не можеше да чака до сутринта, не и когато знаех със сигурност, че Ейбрахам Милър щеше да отсъства от дома си тази вечер. Но как можех да я съобщя на Грант по-скоро?

Аделейд също си почиваше. Седнах до нея, радвайки се да отморя глезена си. Обобщихме впечатленията си от вечерта, а после потънахме в уморено мълчание, просто задоволявайки се да гледаме шумната тълпа. Представителките на Бляскавия двор може и да бяха най-ослепителните гостенки тук, но много от изтъкнатите граждани на Кейп Триумф привличаха погледите в собствените си изящно украсени и цветни изискани дрехи. Представляваха пленителна гледка, докато се движеха из стаята, увлечени в танци и разговори, и си дадох един миг да оценя в какъв наистина невероятен свят се бях озовала по някакъв начин. После сред целия този ярък блясък зърнах тъмно петно. Работник, прегърбен и облечен в безлично, твърде голямо палто, избутваше столове през задната врата, откъдето бяхме влезли. Не можех да повярвам.

— Какво има? — попита Аделейд, когато ме видя да се изправям.

— Аз… няма нищо. Но трябва… трябва да проверя нещо. Веднага се връщам.

Стрелнах се надолу по стъпалата: чувствах се ужасно, че я зарязвам без истинско обяснение. Но трябваше да разбера защо Грант беше тук.

Отне ми известно време да си проправя път през претъпканата стая. Няколко гости ме огледаха с интерес, но тези, които трябваше да избегна, бяха Айана и тримата Торн. Те управляваха разписанието ми тук и щяха да знаят, че измъкването през задната врата не беше част от плана.

Успях да се промъкна незабелязана и се озовах обратно в чакалнята, която беше почти пуста, ако не се брояха двама други работници, които внасяха бурета с бира и вино. Никой от тях не беше Грант и се запитах къде ли беше отишъл.