Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Ето я и нея, сензацията на нощта.
Обърнах се рязко и видях Грант, застанал точно зад мен. Беше с маскировката, която бе носил при първата ни среща, но се обърна към мен с нормалния си глас:
— Какво правите тук? Проверявате ли ме?
— Проверявам всички. — Лекомисленият, приповдигнат Грант беше изчезнал. Отново се бе превърнал в ловец, съсредоточен и точен. — С приятелките ти може и да сте „набедената“ забележителност, но това е от онези събития, които събират богатите и влиятелните. Това е прекрасен шанс да наблюдаваш и да видиш кой с кой е близък.
— С кого — казах. — Кой с кого е близък.
— Не ме поправяй на втория си език.
— Не е ли и ваш втори език?
— Аз го говоря от по-отдавна.
— Е, аз пък изучавам граматиката му по-отдавна. Вижте, няма значение. И мога да ви кажа двама души, които са близки. Корнелиус Чеймбърс и Ейбрахам Милър.
— Вече знам това. Движат се в едни и същи кръгове.
— Знаехте ли, че Корнелиус ще организира игра на покер след бала?
— Хората като мен не влизат в тези списъци с гости.
— Ейбрахам Милър влиза. Ще бъде там. До късно. А градската му къща ще е съвсем празна.
По лицето му проблесна разбиране.
— Мирабел…
— Можете да ми благодарите по-късно. Стига сте местили столове и отивайте там.
Той въздъхна, надеждата му посърна:
— Де да можех. Това е задача за двама души, а Сайлъс още го няма. Ти обаче свърши добра работа.
— Тогава ми позволете да свърша още — изтърсих. — Вземете ме с вас. — През ума ми се мярна неодобрителното изражение на Айана и аз бързо го пренебрегнах.
— Не.
— Кога ще ви се отвори толкова добър шанс? И знаете, че мога да се грижа за себе си.
— Да се грижиш за себе си? Да се промъкваш из Кейп Триумф не е същото като да влизаш някъде с взлом.
— Направих го на кораба. Помните ли? Когато без усилие разкрих всичките ви тайни?
— Дори не започвай. — Той ми хвърли поглед и почти видях как мислите му се въртяха. Това наистина беше добър шанс, който той отчаяно искаше. — Малко неподходящо си облечена. Или може би разсъблечена? Този корсаж изглежда…
— Разсейващ? — предположих.
— Сякаш ти е студено с него.
— Не се безпокойте, ще се преоблека, за да можете да се съсредоточите върху работата.
— Сякаш бих… виж, това е сериозно. Милър живее в скъпа част на града. Сградата му се охранява, а милицията патрулира там повече, отколкото на други места. Вземат подкупи, за да го правят. Трябва да бъдем предпазливи.
— Тогава по-добре да се възползваме възможно най-пълноценно от времето си. Ще се измъкна тайно от къщата, както правех преди. — Премислих решението си, мислейки си за дългото пътуване към и от Уистерия Холоу. — Всъщност… просто ще спестя време и на двама ни и ще се измъкна веднага щом това приключи.
— Не мислиш ли, че ще забележат, че едно момиче липсва? Следят всяко ваше движение. Видях това тази вечер. Айана нито за миг не откъсва очи от теб или другите две момичета, за които отговаря.
— Е, очевидно е откъснала очи, щом съм се върнала тук. Казвам ви, не се тревожете. Ще намеря начин да се преоблека и да се измъкна тайно. Това не е ваш проблем. И ще й оставя бележка. Просто за да не се тревожи или да съобщи, че съм изчезнала.
Той изпусна въздишка на раздразнение, но знаех, че вече беше отстъпил.
— Прекрасно. Тогава аз съм този, на когото Айана ще дойде да се разкрещи утре. В нашия език има много думи за „идиот“ и „копеле“ и тя ги знае всичките до една. Дори май сама е измислила няколко.
— Това — казах — е ваш проблем.
14
Краят на бала беше хаотичен — което бе идеално за мен. Щом официално предвидените танци приключиха, дръзки кандидати се опитаха да привлекат вниманието на нашите момичета за бърз разговор или комплимент в последната минута. Успях да се добера до парче хартия и надрасках отгоре „Г. Е.“. Айана беше задържана от група мъже: всичките се опитваха да говорят с нея едновременно. Някои се оплакваха заради картичките си с ангажименти за танци, а други искаха да си уговорят бъдещи срещи. Всички придружителки бяха в подобно положение. Намерих човек, който да й предаде бележката ми, а после изхвръкнах от главната зала. Тя щеше да разбере смисъла, но се съмнявах, че щеше да успее да се освободи достатъчно бързо, за да ме спре. Освен това бях сигурна, че щеше да ме покрие — но нямаше да е доволна от това.