Среднощният диамант [bg]

— Добре е да си вземете някакви мебели или украса. Точно сега изглежда, сякаш тук живее призрак.

— Отдавна съм призрак. Нямам нищо против. И виж, грешиш за украсите. Имам си огледало ей там до вратата.

— Да, но не е за красота. А за да слагате маскировките си. Кога излизаме?

Той погледна с присвити очи към брезентовата ми наметка:

— Веднага щом проумея какво точно си облякла.

— Нямах много варианти — казах отбранително, опитвайки се да пригладя брезента.

Той ми подхвърли един вързоп, който бе лежал на пода:

— Хубаво, че единият от нас има достъп до магазин за екипировка.

Развих вързопа с дрехите и намерих панталон и истинска наметка от сивкав, но груб плат. Имаше и проста риза с копчета догоре, с мъжка кройка, но достатъчно малка за мен. Преоблякох се в спалнята, впечатлена, че беше уцелил точно размера ми.

— Няма толкова малки ботуши — каза той по-късно, като кимна към черните танцувални пантофки на краката ми. — Ще можеш ли да ходиш с тези?

— Правя го цяла вечер. — Определено не смятах да му казвам колко много ме болеше кракът.

Ейбрахам Милър живееше точно извън шумното и оживено сърце на Кейп Триумф, недалече от градския парк, който още не бях виждала. Тук внушителни домове и градски имения се редяха по тихи улици, свободни от оживеното пешеходно движение, което заведенията и магазините привличаха. Грант — все още с по-раншната си маскировка — ме поведе към група еднакви бели големи градски къщи. Спряхме в сенките на китка наскоро посадени фиданки и загледахме как един мъж крачеше из пресечката пред нас, като спря веднъж да запали лула.

— Тук живеят множество неженени богати мъже — такива, които са с твърде добро положение, за да отседнат в пансион, но все още не са се установили достатъчно, за да си купят дом — обясни Грант. — Жилището на Милър е в онзи край, на горния етаж.

— А този? — попитах, посочвайки към мъжа с лулата.

— Пазач. Много от тези къщи имат такива. Твърде мързелив е да заобиколи отзад, но ще държи под око предните врати, а именно там — за нещастие — трябва да отидем ние.

— Как ще минем покрай него?

— Точно тук на сцената се появяваш ти. Ако предположим, че не си изразходила всичкия си чар за вечерта. — Произнесе „чар“ по такъв начин, сякаш се съмняваше дали изобщо някога съм имала такъв.

— Това ли щеше да направи Сайлъс, ако ви помагаше?

— Щеше да отвлече вниманието по различен начин. Може би да покаже някакви документи и да заяви, че преследва престъпник.

— Звучи много по-почтено и изпълнено с достойнство от онова, което аз трябва да правя.

— Всички работим с дарбите, които притежаваме — каза Грант. — Моята е да отварям ключалки. Върви да говориш с него. Дръж го далече от вратите. Щом вляза, приключвай и заобиколи до задната страна на сградата. Ще се срещнем там.