Среднощният диамант [bg]

— Просто че много от мъжете тук биха предпочели осфридиански, а не сирминикански съпруги.

— Глупаци. Затънали в невежество и слепи предразсъдъци — процеди той. — Това не е страна, която може да се управлява чрез остарели убеждения и тесногръда политика. Има си причина да наричаме това „нов свят“ — свят, където всеки, от какъвто и да е произход, може да постигне нещо. Към това трябва да се стремим. Онези, които не го направят, ще останат назад. А предвид факта, че половината мъже в тази стая са започнали от нищото, ще са както глупаци, така и лицемери, ако мислят другояче.

— Господин Чеймбърс — Корнелиус — не можете да си представите колко е вдъхновяващо да… — Млъкнах, когато погледът ми се спря върху пръстите му, обвити около ръката ми. — Това… венчална халка ли е?

— О, да. Ожених се миналата есен. Тя е прекрасна. Едва мога да повярвам, че… — Очите му се разшириха. — Какъв ломотещ глупак съм! Трябваше да обясня веднага. Не съм дошъл тук тази вечер да си търся съпруга.

Вдигнах поглед от пръстена:

— Ясно ми е.

— Тук съм да намеря съпруга за баща си.

— Вашият… баща?

— Рупърт Чеймбърс. Търси си нова съпруга. От нашето имение в града дотук има много път, затова дойдох да потърся от негово име и да му спестя пътуването. Някога е бил голям пътешественик, знаете ли. Обожава Евария. Обича Сирминика. Затова, когато ви видях, осъзнах какъв прекрасен шанс имаме. Видели сте толкова много свят, толкова сте изтънчена… ще се разбирате прекрасно. Той обича приятните разговори.

Запазих усмивката, залепена на лицето ми, и си спомних как каза, че баща му е пристигнал тук преди четирийсет години.

— Много мило от ваша страна. И колко очарователно, че баща ви е пътувал толкова много. Той, хм, като дете ли е дошъл в Адория?

— На двайсет и няколко години. Но доста пъти се е връщал обратно през Морето на залеза. Той е много начетен човек.

И стар човек, помислих си, като пресметнах. Поне на шейсет.

— Да — каза Корнелиус, който, изглежда, се досети какво си мислех — ще има възрастова разлика, но както казах, чрез брака си с член на нашето семейство ще се сдобиете с всеки лукс, който сте пожелавали някога. А баща ми споделя моите възгледи относно бъдещето на тази страна. В нашия дом няма остарели предразсъдъци. Няма да допуснем никой да ви оскърби. Всичко, което има значение, е какво благоразумно и предприемчиво момиче сте — и красиво при това.

— Наистина не зная какво да кажа.

— Поне ми кажете, че ще се срещнете с него — настоя Корнелиус. — Добавете към програмата си едно от нашите празненства и говорете с него. Ако не се получи, тогава това е всичко и ще бъдете свободна да отговорите на някое друго щедро предложение.

Изражението му беше толкова искрено, очите му — толкова големи, че не можех да му откажа.

— С удоволствие ще се срещна с баща ви — казах. През останалата част от танца ни той възхваляваше баща си и семейните им добродетели — чак до момента, в който Айана ме изпрати при следващия мъж. Дотогава вече бях изтощена от разговаряне.