Третият близнак [bg]

Ханк щеше да оцени подхвърлена история по достойнство — ако му се стореше, че е добра, щеше да я напише. Но дали нямаше да се задълбае по-навътре? Берингтън не бе сигурен.

Той поздрави Джим и стисна ръка на Динки. Поговориха една-две минути, докато Берингтън се огледа за по-добра перспектива, но никой повече не дойде и пресконференцията започна.

През цялото време, докато траеха речите, Берингтън седя, с усилие сдържайки нетърпението си. Просто нямаше достатъчно време. Ако имаше още дни на разположение, той без съмнение щеше да намери някой по-добър от Ханк, но нямаше дни, а няколко часа. Освен това при пресконференция като тази бе далеч по-малко подозрително да направи такъв ход, отколкото да се обади на журналиста по телефона и да го води на обяд.

Когато речите свършиха, на хоризонта още не се бе мернал някой по-подходящ от Ханк.

Вестникарите тъкмо се разпръсваха, когато на Берингтън му се удаде случай да говори с него.

— О, Ханк, радвам се, че те виждам. Струва ми се, че имам нещо за теб.

— Чудесно!

— Става въпрос за използване на медицински база данни с користни цели.

Той направи гримаса.

— Не е точно по моята част. Бери, но давай нататък.

Берингтън изпъшка — явно Ханк не бе в нужното за такива неща настроение. Той обаче продължи да го обработва, пускайки в ход целия си чар:

— Мисля, че е именно по твоята част, защото в нея има потенциал, който някой друг обикновен репортер може и да пропусне.

— Добре, да видим.

— Първо — този разговор изобщо не се е състоял.

— Е, така звучи малко по-обещаващо.

— Второ — може да се чудиш защо ти казвам всичко това, но никога няма да питаш.

— Става все по-добре и по-добре — каза Ханк, но не обеща нищо.

Берингтън реши да не набляга повече на това.

— В университета „Джоунс Фолс“, във факултета по психология, има една млада научна работничка, която се казва доктор Джийн Ферами. В усилията си да намери по-добри обекти за изследване тя преглежда огромен обем медицински база данни без разрешение от хората, въведени във файловете.

Ханк подръпна замислено червения си нос.

— За компютри ли става въпрос тук или за научна етика?

— Нямам представа, ти си журналистът.

Ханк не изглеждаше особено ентусиазиран.

— Не е кой знае какво.