Конан Непобедимия [bg]

— Кълна се в чреслата на Хануман, Конан! Първо, нима щеше да спомене нещо за скъпоценните камъни, ако настина бяха у него?

Младият кимериец осъзна колко глупаво изглежда: музикантите свиреха, Карела бе вдигнала чашата си от килима и си бе наляла още вино, Аманар седеше спокойно, а дългите му пръсти небрежно милваха златния жезъл. Сред тази мирна обстановка Конан стоеше прав, със сабя ръка, готов всеки момент да се впусне в схватка.

— Кром! — измърмори той и с трясък прибра сабята в ножницата. Седна отново на стола и с подчертана небрежност се отпусна назад, върху облегалката.

— Ти спомена нещо за предложение, Аманар — каза той рязко.

Магьосникът кимна.

— Предлагам на двама ви… убежище. Когато градските стражи затърсят прекалено старателно Конан крадеца и когато войската прекалено упорито тръгне по петите на Червената каня, нека те двамата дойдат тук, където планинците не допускат никаква армия, а моята крепост осигурява непоклатима сигурност срещу планинците.

— И правиш това от добро сърце? — изсумтя Конан.

Карела остро го погледна:

— Какво желаеш в замяна, Аманар? Ние нямаме нито знания, нито умения, които биха могли да бъдат от полза на един магьосник.

— Напротив — отвърна тъмният маг. — Славата на Червената каня се носи от море Вилайет до Карпашките планини, дори отвъд тях. Разправят, че тя ще отведе своята банда дори до Гехана, ако е дала думата си да го стори, а нейните главорези ще я последват навсякъде. Конан пък е много умел крадец, сигурен съм в това. От време на време ще ви моля да изпълнявате някои… мои поръчки. — Той се усмихна. — Разбира се, за тях ще заплащам в злато и по никакъв начин няма да се намесвам във вашите… хм… професии.

Карела се ухили хищно.

— Маршрутът на керваните до Султанапур минава на по-малко от половин ден път на юг оттук, нали?

— Да, минава — тихо се засмя Аманар. — И аз няма да имам нищо против, ако си вършиш работата там. Дори мога да те помоля да направиш нещо и за мене. Ала не бързайте да решавате сега. Отдъхнете, наяжте се, пийнете. Утре ще имате достатъчно време… или вдругиден. — Той се изправи и кимна с жест на щедър домакин. — Елате да ви покажа своята крепост.

Карела пъргаво стана.

— Да. Ще я разгледам с голямо удоволствие.

Конни остана на мястото си.

— Можеш да задържиш оръжието си — подигравателно каза магьосникът. — Ако все още смяташ, че ти е необходима защита.

Конан гневно скочи.

— Водѝ, магьоснико.

Аманар го погледна изпитателно и кимериецът изведнъж си помисли, че двамата с Карела са сложени върху двете блюда на кантара на търговец. Накрая магьосникът кимна и като се подпираше върху златния си жезъл, сякаш той бе тояга, ги изведе от стаята. Музикантите продължиха да свирят.