![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Рогът на дъгата?
— Най-вероятно. Те са тези, които са пробудили злото, спящо тук. Своето собствено зло. Те чувстват, че времето е близо…
— Но откъде знаеш всичко това?
Нямаше отговор. Валдер изчезна, оставяйки ме да размишлявам и да се съмнявам.
Оскъдна вечеря, сън, който почти не ми донесе облекчение, и отново път. Коридорът ме отведе в пещера, където най-накрая не трябваше да хабя „светлинка“ и да удрям нос в стените. По размери пещерата не отстъпваше на залата с колоните — червеникавооранжеви стени и таван, от който падаха стълбове светлина, отлично осветяващи всичко. Кълна се, че светлината не беше магическа. Оказа се слънчева, съвсем истинска слънчева светлина! През първите две минути очите ми, съвсем отвикнали от нея, отказваха да виждат каквото и да е, само се пълнеха със сълзи. Трябваше доста да се поизмъча, преди да привикна с неочаквания дар на боговете и да виждам нормално. Слънчевата благодат, изливаща се от тавана, който беше на повече от шестдесет метра от мен, изглежда беше светлината на вечерното слънце, проникваща през гъстата горска зеленина. Беше нещо топло, ласкаво, не особено ярко и разбира се (особено след мрака на подземията) непостижимо прекрасно. Може би за пръв път от седмица насам бях благодарен на строителите и маговете, създали такова чудо в една от най-дълбоките пещери.
Пещерата беше толкова голяма, че неизвестните строители бяха поставили в нея малка крепост. Да, наистина! Съвсем истинска крепост! Стените бяха високи около дванайсет ярда, портите бяха откъснати и счупени. Четири изящни въздушни кули с остри като копия върхове (поправка — три бяха островърхи, а четвъртата сякаш беше ударена с магически юмрук. От нея се виждаха само руини). Още една кула имаше в самия център, с точно същата архитектура като останалите четири, но несъизмеримо по-голяма. Изящна крепост. Но здрава. Ако сега някой реши да се установи там и да организира защитата й, то дори професионалните воини, решили да я атакуват, ще трябва да се поизпотят (поне според неизкушения ми поглед на крадец). Първоначално дори не забелязах крепостта, защото нейните стени на практика не се различаваха по цвят от стените на пещерата. До незнайно как оказалия се тук бастион имаше доста път. Закрачих по червенеещата пътечка, извиваща се като змия между високите каменни израстъци-пръсти, които повсеместно стърчаха направо от пода. Пътечката беше покрита със ситно натрошени камъчета, които скърцаха под ботушите ми.
Когато се приближих, осъзнах, че няма как да заобиколя крепостта. Стените й опираха в стените на пещерата, а без изгубената вълшебна паяжина да атакувам преграда, висока дванайсет ярда, беше, уви, мисия невъзможна. От колкото и години да съществуваше стената, не виждах нито една драскотина по нея. Оставаше само една възможност да стигна до другата страна на пещерата — да мина през зеещия отвор, да прекося вътрешния двор и да се надявам, че на отсрещната стена на крепостта ще има друга порта. Да влизам в крепостта, както разбирате, нещо не бях много въодушевен. Твърде много кости имаше пред входа. Сиви стари кости… На много от мъртвите между ребрата стърчаха стрели. Стрелците на защитниците бяха взели богата жътва. Имаше и много оръжия, но толкова стари и ръждясали, че докосването с ботуша ги караше да се разпадат на прах. Щитове, шлемове, лъкове с изгнили тетиви, брони с едва различими гравюри на Черна роза, Черен пламък, Черен камък, Бял лист, Бяла вода. Елфи от тъмни и светли домове, воюващи или по-скоро нападащи рамо до рамо. Аз дори знам срещу кого биха могли да се обединят някога единните елфийски домове. Само срещу своя главен и вечен враг, срещу най-близките си роднини — орките. До разбитите врати се търкаляха останки на таран. Ха! Въпреки че под стените са били убити стотици бойци, елфите все пак са успели да разбият непристъпната червена твърдина.
Какво можеше да ме чака вътре? Всички воюващи отдавна се бяха превърнали само в спомен и едва ли ще ми пречат. Постоях, помислих, преценявайки шансовете си, после въздъхнах, извадих арбалета и смених единия от обичайните болтове с огнен. Нямах голям избор — или се връщам, или влизам в крепостта.
Изненадващо, но никой не ме сграбчи нито при портите, нито в тесния коридор с бойници за отблъскване на неканени гости. Сега вместо камъчета под краката ми скърцаха стари кости. Елфите и тук ги е чакало топло посрещане. В коридора се усещаше миризма на мухлясал от влага стар дървен таван и горчив дъх на бадем. Най-малкото странен аромат за такова място. Коридорът ме изведе във вътрешния двор на крепостта. Точно насреща като червен стълб се извисяваше централната кула. Целият двор, както и площадката пред портата, беше покрит с кости. Схватката тук е била сериозна, оркски и елфийски скелети се преплитаха в най-невероятни пози. С’кашове и ятагани като ръждиви полумесеци се валяха под краката. На много места земята, стените и костите бяха покрити със сажди, имаше и разтопени. Западната част на двора беше покрита с червеникави камъни и отломки от разрушената кула. Освен стрели и мечове, тук се беше включила и магия.