![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Те — това е самият свят — внезапно прошепна Валдер. — Те са в Сиала от момента на нейното раждане. Първи са били не огрите и със сигурност не орките… Тези същества са живели в самото начало на Тъмната епоха. Някога велика и чужда дори за огрите раса, която сега е напъхана да живее тук. Чужди на нас… Абсолютно други… Виж, Гарет, това са те — Първите деца на този свят.
Не знам откъде архимагът беше научил за полуптиците-полумечките, но аз гледах съществата с облещени очи.
Сега те минаваха на около петнайсетина ярда от мен. Вървяха плътно един зад друг, дишаха шумно и се поклащаха от крак на крак. Всеки трети носеше това, което първоначално бях приел за факли. Всъщност се оказаха чепати черни и полирани до блясък дървени тояги, на всяка от които беше нанизан по един череп. Имаше черепи на елфи и на орки, човешки и дори на огри — те излъчваха ярка оранжева светлина, която много приличаше на цвета на огъня от факлите.
Фигура след фигура, изглеждаше, че редицата няма край. Шумно дишане, звук на стъпки, драскане на нокти по плочите на пода. Плуваха покрай мен, тези кораби на древността и миналите сили, стигнали до дъното на вековете, и огромните им сенки зловещо пробягваха по телата на колоните. Най-накрая и последният, осемдесет и шести поред, стиснал високо черепа-факла, мина покрай мен, след което настъпи тъмнина.
Откъде, от кои дълбини на Костните дворци бяха излезли тези същества, как бяха живели през всичките тези хилядолетия в Сиала, какво искат и към какво се стремят? Не знам дали са опасни, но слава на Сагот, че се разминах с полуптиците-полумечките. Мракът ги знае как Първите (наистина Първите!) ще се отнесат към неканен гост. Може да ме посрещнат с отворени обятия и да ме преведат по безопасен път до самия гроб на Грок при Рога на дъгата, а може и без какъвто и да е разговор да направят нов светилник от черепа ми. Нещо ми подсказваше, че втория вариант е много по-вероятен от първия.
И все пак не можех да остана на място. Колоната същества се придвижваше в моята посока, така че аз много внимателно, едва дишайки, последвах Древните. Държах се на разстояние, за да не бъда чут или още по-лошо — да не попадна в кръга от светлина на черепите-светилници. Притичвах от колона на колона след полуптиците-полумечките, докато не преодолях цялата гигантска зала. Веригата от светлини пред мен потрепна, разпадна се на три и се вля в коридорите-лабиринти, след което се възцари тъмнина. През цялото време не чух нито дума от тези същества. Къде отиваха птицемечките, какви цели преследваха, какво искаха? Разбира се, не хукнах да ги догонвам и да им задавам глупави въпроси. Където и да отиваха съществата, нямах работа с тях. Както фигуративно, така и буквално. Моят път водеше в едва забележим тесен коридор, започващ между последните две колони на залата, а разделилите се на три отряда Древни тръгнаха по други коридори. В мен се появи силно изкушение да извадя картите и да видя накъде може да са тръгнали тези същества, но аз безмилостно потиснах предателското си любопитство. Ако знаеш по-малко, ще спиш по-добре. Нямах никакво съмнение, че миналите през колонната зала полуптици-полумечки са дошли тук от дълбините на Безименните нива, където никой не се бе осмелил да надникне през последните седем хилядолетия.
— Какво искат, Валдер? — изтръгна се от мен.
Изненадващо, но този път архимагът се постара да ми отговори:
— Те чакат, Гарет.
— Чакат?! Но какво?!
Той дълго мълча. Много дълго. Вече си мислех, че няма да дочакам отговор.
— Чакат шанс. Шанс да се върнат в нашия свят. Те са грешката на боговете, а може и на този, когото наричат Танцуващ в сенките. Те са били създадени като… като експеримент, като първите същества. Те едва не унищожили Сиала и били наказани… и сега чакат някой да разкъса веригите, които ги държат в земните недра. Чакат и мечтаят ТЕХНИЯТ свят да стане предишния. Без орки, огри, елфи и разбира се, без хора. Чакат кога Държащите веригата, тези, които ние сме свикнали да наричаме Сивите, ще сгрешат и нишката на равновесието ще се скъса, както едва не се случило в една от лютите зимни нощи преди много години…
От думите на мъртвия архимаг се смразих до кости. Разбрах за какво намеква.