Мечът на Ликтора [bg]

— Не — рекох аз. — Не е Тракс. Повече прилича на нашата Цитадела — на кулата Матачин, на Кулата на вещиците, на Мечата кула и на Кулата с камбаните.

Той ме погледна ококорено.

— Не, не е и Цитаделата, разбира се. Само че аз съм бил в Тракс и той е направен от камък. Тези кули са метални, каквито са и нашите.

— Имат очи — каза малкият Севериън.

И наистина имаха. Отначало помислих, че въображението ми играе номера, още повече че не всички кули имаха очи. Накрая ми просветна, че някои са с гръб към нас и че имат не само очи, а също рамене и ръце и че всъщност са метални фигури на катафракти — воини, покрити с броня от главата до петите.

— Не е истински град — казах на момчето. — Това са стражите на Самодържеца, които чакат в скута му, готови да унищожат всеки, който му мисли злото.

— Ще ни направят ли нещо?

— Страшничка мисъл, нали? Биха могли да ни смачкат с крак като мишки. Обаче няма да го направят, сигурен съм. Те са само статуи, духовни пазители, оставени тук като паметник, който да пази спомена за силата му.

— Има и големи къщи — каза момчето.

Право беше. Сградите стигаха най-много до кръста на високите метални фигури, затова и не ги бяхме забелязали отначало. Това отново ми напомни за Цитаделата, където постройки, които далеч не са предназначени да предизвикват звездите, стоят рамо до рамо с високите кули. Може и да беше от разредения въздух, но внезапно ме споходи видение как тези метални мъже се изправят бавно, после все по-бързо, вдигат ръце към небесата и се гмурват в тях така, както ние се гмуркахме в тъмната вода на цистерната под треперливия светлик на факлите.

Въпреки че ботушите ми сигурно са проскърцвали по обрулената от вятъра скала, в паметта ми не е останал такъв звук. Сигурно се е изгубил във величието на планинския връх, така че ние се приближихме към изправените фигури съвсем безшумно, сякаш вървяхме по мъх. Сенките ни, които отначало се бяха разстилали зад и вляво от нас, сега се бяха свили до малки локвички в краката ни. Забелязах и друго — че вече виждам очите на всяка от фигурите. Казах си, че сигурно съм пропуснал някои от тях в началото, но сега те лъщяха ярко под лъчите на слънцето.